В момент, когато Европа навлиза в най-студените си месеци, бизнесът и домакинствата са изправени пред цени на газа, които нараснаха над четири пъти от миналата година насам. Това може да се прибави към недоверието, ако европейските лидери не прекратят зависимостта си от фосилни горива, пише Лорънс Тубиана от Европейската климатична фондация в коментар за Financial Times.
Кризата с цената на газа и растящото геополитическо напрежение между Русия и Украйна отново показаха, че Европа се нуждае от сигурни, местни доставки на възобновяема енергия и от намаляване на потреблението на газ, голяма част от което отива за отопляване на домовете.
Над 40% от внасяния от ЕС газ се използва за отопляване на сгради, а една трета от европейските домове използват газ за отопление. Намаляването на енергийното потребление чрез по-добре изолирани домове и ускоряването на усвояването на отопление от възобновяеми източници ще помогне за поставянето на енергийните зависимости в Европа на нова основа.
Преди кризата с цената на газа и преди пандемията и най-високата инфлация от десетилетия 50 млн. европейци или едно на всеки четири домакинства, вече изпитваха затруднения да си позволят отопление. Дори семействата, които лично не бяха заплашени от енергийна бедност, са директно засегнати. Газовите компании в Европа затварят вратите си за нови клиенти. В един случай в Нидерландия сметките на 90 хил. клиенти изведнъж се удвоиха, след като доставчикът им беше придобит от друга компания.
Брюксел вече обеща „вълна от реновации“ като част от Зелената сделка на ЕС. Сега е време страните членки да се заемат с това сериозно. Малко преди края на миналата година Европейската комисия предложи нова директива за реновиране на най-енергоемките сгради преди поредна среща на лидерите на ЕС за обсъждане на кризата с енергийните цени. Осигурени са около 1,8 трлн. евро, включително 670 млрд. евро от възстановителния фонд, една трета от който е предназначен за климатични действия. Допитвания показват, че хората искат да живеят в енергийноефективни домове и искат от правителството си да ускори прехода към по-зелени сгради.
Трябва да обвържем тази политическа воля и обществено желание с надлежно финансирана визия за топли и достъпни домове, в които искаме да живеем, и да го постигнем с необходимите закони и политики.
Изпълнението на целите от Парижкото климатично споразумение изисква промяна и в начина, по който строим, изолираме и отопляваме домовете си. Първите въздействия от климатичните промени вече са видими в Европа – модел на Евро-средиземноморския център за климатични промени показа неотдавна, че растящите температури може да доведат до нарастването най-малко десет пъти на горещите вълни до 2050 г.
Някои страни вече реагират. Хелзинки с неговите 300 хил. домакинства и сурови зими има ясен план да стане климатично неутрален до 2035 г. с пълен отказ от въглищата и газа за отопление. Във Франция фондацията „Абе Пиер“ експериментира със системи за подкрепа в помощ на хора с ниски доходи да инвестират в реновирането на домовете си. Нидерландия има 50 „свободни от природен газ района“, където правителството подкрепя алтернативни, нисковъглеродни източници на отопление.
Това е огромна икономическа възможност за възстановяване на икономиката след пандемията, което да ни доближи до нетна нула. Реновирането на домовете може да създаде милиони работни места, особено в малки и средни предприятия. Само в Испания реновирането за повишаване на енергийната ефективност може да създаде работа за близо половин милион души, сочат данни на синдикати.
На всички нива експертизата показва ясни обществени ползи от продължаването на кампанията за реновиране на домовете и то сега.
В Европа най-слабо представящите се домове от гледна точка на енергийна ефективност са диспропорционално обитавани от домакинства с ниски доходи и до момента те до голяма степен не са ремонтирани. Насочвайки се към тези домове, можем както да намалим енергийната бедност, така и да гарантираме, че ползите от Зелената сделка ще се усетят от най-нуждаещите се семейства.
По-добрите домове подобряват и качеството на въздуха, като намаляват значителните въздействия върху общественото здраве, свързани с респираторни заболявания заради студа и влагата и други ефекти върху хората, които прекарват над 90% от времето си в лошо проектирани пространства.
Това е момент на амбиции и инвестиции в Европа. Ресурсите и инструментите са налице, както и силният призив за климатични действия, наблюдаван във всички избори през последно време в страни членки на ЕС.
Без решителна промяна сме изправени пред тежка битка да се възползваме от тези явни възможности, като в същото време намалим сметките за енергия, без да споменаваме рисковете от геополитическа намеса и климатични сътресения.
Апетитът е налице, необходимо е да насочим тази енергия към обхватни усилия за реновиране, които позволяват на европейците да видят и усетят как Зелената сделка подобрява живота в собствения им дом.