Земеделската земя като нишова инвестиция и убежище срещу инфлацията

Инфлационната вълна, връхлитаща световната икономика, насочва вниманието към нишова инвестиция, която малка група хора във финансите разработват от години – земеделската земя, пише Bloomberg.

Тя става привлекателна за институционални инвеститори и заможни семейства през последните години, защото възвръщаемостта е стабилна и е слабо свързана с други класове активи, коментира икономистът от университета „Пърдю“ Тод Кют. Сега все повече инвеститори се насочват към нея като потенциално убежище срещу инфлацията, казват компании за управление на активи. Цените растат с най-бързия си темп от десетилетия.

„Всяко обаждане от институционален инвеститор през последните шест месеца включваше обсъждане на инфлацията. Преди пет години щяха да са нула“, коментира Стивън Джонстън, управляващ партньор в базираната в Калгари компания Veripath Farmland Partners, която притежава близо 365 хил. декара в Западна Канада.

Тези нагласи се потвърждават и от Fiera Comox Partners в Монреал, където около две трети от активите на стойност 1,7 млрд. канадски долара (1,3 млрд. щатски долара), които тя управлява, са инвестирани в земеделска земя от САЩ до Австралия. Защитата срещу инфлацията придобива „повишено значение“ за клиентите, коментира главният изпълнителен директор Антоан Бисън-МакЛърнън.

Стойността на американската обработваема земя е нараснала със 7% на годишна база през юни до средно 3380 долара на акър, най-големия ръст от 2014 г. насам, показва допитване на американското министерство на земеделието. Земя

Залог върху земята

В исторически план има „много силна“ връзка между инфлацията и земеделската земя, която се възползва, когато цената на хранителните стоки расте, казва Кют. Но има и други фактори, които оскъпяват земята, включително ниските лихви и успокояването на напрежението в областта на глобалната търговия.

Инвестициите в земеделска земя обичайно са запазени за по-големи институции като дарителски и пенсионни фондове или за богати хора. Бил Гейтс и бившата му съпруга Мелинда Френч Гейтс притежаваха миналата година най-големия частен портфейл със земеделски земи в САЩ, според класация на списание Land Report.

„При инфраструктурата можете да купите път с тол такси за 4 млрд. долара. В земеделието пазарът е много фрагментиран, собствеността е предимно семейна. Трябва да имате правилния модел, за да постигнете мащаб“, казва Бисън-МакЛърнън.

Fiera Comox създава партньорства с фермери, които имат планове за експанзия и става съсобственик. Инвестициите ѝ варират от бадемови дръвчета в Калифорния до млекозавод в Нова Зеландия. Компанията притежава близо 810 хил. декара. Тя не е инвестирала в земя в Канада.

В същото време компанията Veripath, която била създадена под различно име през 2007 г., отдава под наем притежаваната си земя на фермери и е съсредоточена върху Канадските прерии. И двете компании използват мрежата си от контакти, за да открият възможни продавачи.

Треска за земя

Земеделската земя не винаги е била привлекателна инвестиция. Редица американски компании, посветени на капиталовите инвестиции в обработваема земя, изникнаха през 80-те и 90-те години на миналия век, но трудно се конкурираха с процъфтяващия фондов пазар, според книгата от 2020 г. „Златни полета: Финансиране на глобалната треска за земя“ на Маделин Феърбайрн от Калифорнийския университет. Но растящите цени на суровините в средата на първото десетилетие от новия век тласнаха нагоре цената на земеделската земя, а привлекателността ѝ като убежище нараства, пише авторката. Земя

Бисън-МакЛърнън наблюдава бума от първо лице. През 2011 г. той създава подразделение за природни ресурси на канадския Public Sector Pension Investment Board и контролира покупката на 8 млн. декара гори и земеделска земя.

Пет години по-късно той и двама бивши ръководители на PSP се обединяват с глобалната компания за управление на активи Fiera Capital за създаване на собствена компания. Fiera Comox планира да удвои активите, които управлява, включително земеделската земя, през идните две-три години.

Откриването на добра сделка и финализирането ѝ може да отнеме години, включително няколко месеца за предварителни проучвания на всичко – от потреблението на вода до перспективите за растеж. Фермерите искат също така да са сигурни, че инвеститорите са ангажирани към земята дългосрочно, казва Бисън-Маклърнън.

Глобалната треска за земя предизвиква известно безпокойство сред изследователите на развитието, особено когато инвеститори, а понякога и правителства, придобиват или отдават земя в бедни страни. Критиците определят тази тенденция като „заграбване на земя“.

Някои канадски провинции ограничават чуждестранната собственост на земеделска земя. През 2015 г. Саскачеван въведе мерки, забраняващи покупките на земеделска земя от пенсионни фондове, осуетявайки плановете на Canada Pension Plan Investment Board, която тъкмо беше купила десетки хиляди декари там и планираше да добави още.

В земеделието отговорните практики включват елиминиране на пестицидите, местни продажби вместо износ и добри заплати, казва Франсоа Бутен-Дюфресн, управляващ партньор в Sustainable Market Strategies, компания за ESG анализи в Монреал. За да гарантират, че ангажиментите им са истински, инвеститорите трябва да наемат собствени оценители, допълва той.

Бисън-МакЛърнън казва, че той и колегите му участват в бордовете на всичките си бизнеси и отделят много време за предварителни проучвания. Компанията обръща особено внимание на намаляването на употребата на ресурси, предимно вода. В плантация с 16 хил. декара за бадемови дръвчета, които поемат много вода, екипите са променили инфраструктурата за напояване, отбелязва той.

„Ако ще навлизате в този сектор, искате да сте сигурни, че можете да подобрите положението“, казва Бисън-МакЛърнън. „В тази индустрия ще спечелите, ако успеете да намалите количеството вода, която използвате“, допълва той.