Китай разполага с малко време, за да реши дълговата криза в жилищния сектор

В Китай има два вида кредитополучатели от строителния сектор, които будят притеснение сред инвеститорите. При първия вид компаниите разполагат с добре изглеждащи активи, но не е ясно каква е тежестта на техния дълг. Пример за такъв кредитополучател е Evergrande. При втория вид кредитополучателитре са натоварени с голям дълг без активи, които да поддържат способността им да покриват разходите по заемите и облигациите, но разполагат с политически връзки, осигуряващи им известна устойчивост, пише Bloomberg. 

За да не бъде ощетена по-широката икономика, Китай обмисля облекчаване на правилата в строителния сектор, за да позволи на своите големи компании от тази индустрия да разпродават активи, за да избегнат момента на неизпълнение. Т.нар. „три червени линии“ представляват правила, които ограничават банковите кредити за строителните компании, въведени през август 2020 г. Налагането им целеше поставянето на граници пред компаниите от жилищния сектор относно натрупването на дълг чрез прагове на ливъридж. Политиката ограничава банковите заеми – таван от 70% върху съотношението между дълг и собствени активи на предприемачите след изключване на авансовите приходи, таван от 100% върху съотношението между дълг и собствен капитал и изискване краткосрочните заеми да не надхвърлят паричните резерви.

Сега, за да купуват земя, китайските строителни компании често взимат назаем от доверителни компании. За да си осигурят сделки, те молят собственото си ръководство и служителите да купят тези доверени продукти.

Дори и след закупуване на земя, строителните предприемачи едва ли ще получат достатъчно банкови заеми за покриване на разходите за строителство. Големите кредитори вече се намират опасно близо до регулаторната граница от 40%. В резултат на това строителните компании задлъжняват пред своите доставчици. Те също така правят предварителни продажби, които изискват от потребителите да платят пълната цена на жилището много преди то да бъде завършено.

Накратко, строителните в крайна сметка заемат от всички.

Така че, когато някоя строителна компания се насочи към реализация на даден проект, много кредитори вече имат претенции към нея. Понякога финансирането е толкова сложно, че продавачът не знае колко пари дължи. Едно от решенията е т.нар. "корпоративни спасители“ да разработват съвместно проекти с проблемните строители, които след това трябва да поемат всички задължения. След като проектите бъдат завършени, те могат да продадат всички жилища и проблемният строител може да изплати своя дълг. Или поне такава е идеята.

За съжаление, това не работи добре на практика. Когато продавачите се провалят, техните спасители не могат напълно да се разплитат.

Например, през януари 2020 г. Shimao Group Holdings Ltd, 10-тата по големина строителна компания в Китай по продажби за миналата година, се притече на помощ на изпадналата в затруднение Fujian Fusheng Group, предлагайки създаването на съвместно предприятие за изграждане на проектите на втория. Това се случва на твърде висока цена. Този месец, когато разпродажбите при облигациите обхвана вече добре известните имена от строителния сектор в Китай,  трейдърите изоставиха ценните книжа на Shimao, притеснени, че тя се е натоварила с прекомерно голям дълг. Миналата седмица рейтингът на компанията беше понижен от S&P. В тази среда един такъв спасител би трябвало да бъде особено внимателен. Една погрешна стъпка и самият той ще трябва да бъде спасяван.

И тук се появява въпросът: наистина ли тези спасители са толкова големи, че да могат да спасят затруднените строители? Десетте най-големи строителни компании в Китай са предимно частни предприятия. В същото време правителството на страната няма особено голямо желание да спасява държавните компании в сектора.

Във финансово и политическо отношение има и друг вариант – спасяване на компаниите от провинциалните и местни власти. Последните редовно създават фиктивни компании - LGFV, които изграждат пътища и променят статута на земеделските земи за жилищно строителство, с което целят да стимулират местната икономика. Тези компании спадат към длъжниците от втория тип.  Малко от тези инициативи, финансирани от местните власти, са печеливши или разполагат с активи, които могат да правят пари. Така че, за разлика от обичайните строителни компании, тези дружества нямат ограничение по отношение на местния пазар на облигации. С около 1,7 трлн. долара неизплатен дълг тази група представлява най-големият емитент на дълг в Китай.

На базирания в Гуанджоу строител China Aoyuan Group бяха предложени 2 млрд. юана под формата на заеми от дружество, зад което стоят именно местни или провинциални власти. Обезпечението беше централата на строителната компания, гарантирана от председателя ѝ.

Освен че притежават правата върху пътищата и съответните тол такси, LGFV дружествата предлагат на кредиторите и празни жилищни блокове.

Но отчаяните времена изискват отчаяни мерки. Пекин обеща да не спасява Evergrande, в момента най-задлъжнелия строител в света. Но пазарните условия заработиха, откакто правителството на Китай се зарече в средата на октомври.

Китай трябва да намери ефективно решение, за да коригира кризата с дълга в строителния сектор. А времето изтича.