По-възрастните купувачи в САЩ търсят по-малки или по-лесни за поддръжка жилища, сблъсквайки се с по-младите кандидати на жилищен пазар, където конкуренцията е свирепа, пише The Wall Street Journal.
Растящите цени на жилищата и новите проекти, които залагат на по-големи сгради, нарушиха традиционните модели на собственост за купувачите в страната. По-малките къщи, желани както от застаряващото поколение, така и от младите двойки, са най-трудни за откриване. Предлагането на жилищата от до 130 кв.м е на 50-годишно дъно, сочат данни на Freddie Mac.
През 2020 г. около 28% от имотните сделки можеше да се характеризират с избирането на по-малък имот, казва Лорънс Юн, главен икономист на Националната асоциация на брокерите на недвижими имоти (NAR). Повечето от тези сделки са били направени от купувачи на 55 години или повече.
„Имаме недостиг на жилища“, казва Юн. „От възрастовите модели се вижда, че младите хора се опитват да увеличат размера на жилището, което търсят, а по-възрастното поколение – да го намалят, но не с много – само 10-20 кв.м по-малко от това, в което момента живеят“.
Типичният жилищен цикъл за много семейства – децата отиват в колеж, домакинството се свива и предава семейната си къща на ново с по-малки деца – е прекъснат през последните години, казва Лен Кийфър, заместник главен икономист в ипотечния гигант Freddie Mac. Голямото население от родени след Втората световна война превъзхожда по брой поколението Х (родените от средата на 60-те до началото на 80-те), които традиционно биха поели семейните жилища.
Много от най-възрастното поколение иска „да остарее на мястото си“, което означава, че запазват жилищата си до най-късна старост. Проучване от 2018 г. сред 2287 пълнолетни показва, че възрастните хора предпочитат да останат в общностите, където живеят.
„Те харесват хранителния си магазин, харесват лекаря си, харесват местните си възможности“, казва Карън Кол, старши изследовател в Urban Institute.
Когато решат да се преместят в по-малък дом, се оказва, че се конкурират с купуващите първо жилище и с ограничено предлагане, казва Кийфър. Ръстът в цените е най-голям за по-малките, по-евтини жилища. „А това работи срещу теб от гледна точка на това какво можеш да получиш за парите си“, допълва Кийфър.
Ако не са изплатили ипотеката си, може да се окаже, че по-възрастните купувачи могат да продадат сегашното си жилище на висока цена, но после да плащат повече по ипотечни вносни за по-малко място. Делът на по-възрастните собственици с дълг стабилно се е увеличил през последното десетилетие – до 55,4% през 2019 г. от 33,2% през 2007 г. Ръстът се дължи до голяма степен на ипотечен дълг, сочат данни на Urban Institute.