Силният ръст на цените на жилищата в Швеция, който превърна местния пазар на имоти в един от най-бурните в света, възкресява политическите призиви за премахване на противоречиви данъчни привилегии, които се считат за част от проблема.
В парламента има консенсус, че намаляването с 30% на разходите за ипотечни лихви трябва да бъде поетапно премахнато - ход, подкрепен както от централната банка, така и от финансовия регулатор на страната. Но двете управляващи партии в разклатената коалиция на малцинството в Швеция са разделени по въпроса за спешността на неговото осъществяване, пише Bloomberg.
Поскъпването на жилищата в страната е отражение на бума на пазарите на имоти - от Канада до Нова Зеландия, и беше определено от Bloomberg Economics през последния месец като най-бурното в Европа. Подобна динамика тласка някои регулатори към повишаване на лихвените проценти, но нежеланието на шведската централна банка Riksbank да го направи, тъй като се фокусира върху целта си за инфлацията, премества фокуса към други опции.
швеция
Швеция се откроява наред със САЩ като една от страните, които все още позволяват приспадане на лихвите по ипотечните кредити, което по същество е данъчен стимул за жилищна собственост за средната класа. Промяната на подобни политики може да породи несигурност, както се видя в Обединеното кралство, което претърпя жилищна катастрофа, продължила години след като ограничи подобна мярка през 1988 г.
„Определено има движение към признаването, че може да се наложи да се направи нещо по-значително, но това не е лесно“, каза в телефонно интервю Хелена Борневал, икономист в Handelsbanken. „Винаги съществува риск за пазара, ако вземете радикални мерки твърде бързо.“
Това е притеснението, което възпира шведската коалиция. Министърът на финансовите пазари Аса Линдхаген от Партията на зелените се стреми да започне постепенно да отменя приспадането още от следващата година, докато социалдемократическият финансов министър Магдалена Андерсон иска да договори по-широка политическа сделка, преди да намали стимула.
Съгласни са обаче, че всякакви промени трябва да бъдат постепенни. „Трябва да е предсказуемо и да се прави бавно и трябва да се уверите, че домакинствата са обезщетени“, каза Андерсон пред журналисти по-рано този месец.
Цените на жилищата в най-голямата скандинавска държава са се увеличили с около 20% през последните 12 месеца. В страната има повишена политическа чувствителност по отношение на недвижимите имоти, след като криза, предизвикана през юни от плановете за дерегулация на пазара на жилища под наем, почти предизвика първите предсрочни избори там от 1958 г. насам.
Отмяната на данъчното облекчние на теория би добавила около 20 млрд. крони (2,3 млрд. долара) към държавната хазна, въпреки че никой не се застъпва за премахване на стимула с едно движение.
Робърт Бойе, главен икономист на държавния ипотечен кредитор SBAB, предупреждава, че цените на жилищата в Швеция могат да паднат с до 30%, ако бъде премахнато приспадането на лихвите по ипотечните кредити, според публикация в Dagens Industri.
Ръстът на цените на жилищата в Швеция от около 74% от 2010 г. насам е по-висок от средния за Европейския съюз от 31%, но е в съответствие с увеличението в Германия и е по-нисък от този на Естония, която отбеляза най-голямото покачване на цените в 27-членния блок, със 127%, по данни на Евростат.
Управителят на Riksbank Стефан Ингвес наскоро сравни нарастването на дълга на домакинствата в страната със седенето на върха на вулкан. Швеция може да попадне „в сценарий, който е труден за управление“, ако не се справи с жилищните дисбаланси, каза той на неотдавнашна среща на централната банка.
Собствената му институция е изправена пред критика, че поддържа ниски лихвени проценти и купува покритите облигации, които финансират ипотечните кредити в страната с нейното количествено облекчаване.
Само Умерените, най-голямата в момента опозиционна партия в Швеция, се противопоставят изрично на данъчната реформа, докато други искат постепенно намаляване, за да се избегне раздразнението на избирателите.
Има обаче и признаци на охлаждане. Цените на жилищните имоти спаднаха с 0,5% през месец юни, като годишното увеличение на цените се забави до 16,8% от 17,9% през май, сочи индексът Nasdaq OMX Valueguard-KTH Housing Index.
Постепенното премахване на данъчните стимули трябваше да бъде направено преди години, смята икономистът на Nordea Торбьорн Исакссон. Той е на мнение, че политиците трябва да действат внимателно. „Приспадането трябва да бъде намалено, дори и да е малко късно“, посочва той.