IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Имат ли бъдеще централните бизнес квартали след пандемията?

Най-голямата трайна промяна на икономическата география след Covid е свързана с това как и къде работим

08:30 | 10.06.21 г.
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg LP</em></p>

Снимка: Bloomberg LP

Едва миналата пролет един куп експерти шумно обявяваха стремителен отлив на хора от градовете и неизбежната им смърт. Сега, малко повече от година по-късно, нашите градове се връщат към живот. Тротоарите отново се оживяват, ресторантите, които заеха и част от улиците, гъмжат от хората, музеи и галерии отново отварят врати, а почитателите се връщат към бейзболни стадиони, баскетболни зали и дори места за концерти на открито, пише Bloomberg.

Но една област от градския живот, в който пандемията вероятно ще остави по-голям отпечатък, са местата, където правим бизнес. Продължаващият преход към работа от разстояние отправя предизвикателство към историческата роля на централните бизнес квартали – места като Midtown и Wall Street в Ню Йорк, Loop в Чикаго или Финансовия квартал на Сан Франциско, като доминиращи центрове за градски живот.

Известните квартали с небостъргачи и корпоративни кули, които определят небосвода на големите градове и често са синоним на централна част, ще трябва да се адаптират. Но промяната към работа от вкъщи не само няма да ги убие, а в крайна сметка ще промени формата и функцията им по по-фини начини. Предвид стратегическите им локации в самия център на големи градове централните бизнес квартали са в идеална позиция да бъдат преустроени в по-изпълнени с живот райони, където хората могат да живеят и да играят, както и да работят – идеален пример за това, което много урбанисти днес наричат 15-минутни квартали. А с внимание и добре премерени действия от страна на градските власти и помощ от правителството централните бизнес квартали може да бъдат изградени отново по начини, които са по-обхватни и достъпни.

Оказва се, че най-голямата и трайна промяна на икономическата ни география, породена от пандемията, далеч не е свързана с това къде и как живеем, а как и къде работим.

Ефектът от пандемията върху работата

Към началото на 2020 г. най-значимите 21 градски бизнес района в света приютяваха 4,5 млн. служители в 100 млн. кв. м офис площи. Около 20% от корпорациите във Fortune Global 500 имаха централи в тези райони, сочи доклад за 2020 г. на EY. Няколко месеца по-късно голяма част от работата, свързана със знания и професионални умения, започна да се извършва от вкъщи. За един миг централните бизнес квартали във водещите градове в света притихнаха, изпразнени от служители и шума на човешката производствена дейност.

Дори след ускоряването на ваксинациите и връщането на Америка към живот бизнес кварталите в големите градове се възстановяват бавно. В десетте най-големи градски бизнес квартала в Америка посещенията на служителите в офиса остават около една четвърт (27%) спрямо нивата преди пандемията, показаха неотдавнашни данни на компанията Kastle Systems, която следи посещенията чрез служебни карти и сходни технологии.

Дори в градове в Австралия, които сега са почти напълно отворени, заетостта в централните бизнес квартали на два от най-големите градове остава далеч от нивата преди пандемията с 59% в Сидни и 41% в Мелбърн към април.

Вероятно не само страха от самите офиси, а и от стигането до и връщането от тях остава фундаментално предизвикателство. Макар че пътуващите в метрото в Ню Йорк нарастват тази пролет, те остават на едва 40% спрямо нивата преди пандемията. Над една трета от американците се притесняват да се возят в метро или препълнен асансьор, показа неотдавнашно допитване. Въпреки че офис парковете в предградията, където хората могат да пътуват до работа, започват да се пълнят, централните бизнес квартали остават далеч по-празни.

Разбира се, още служители ще се завърнат в офиса през идните месеци с напредването на ваксинациите и отслабването на заплахата от COVID. В крайна сметка работата от разстояние вероятно ще съставлява около една пета  (21,3%) от всички работни дни спрямо едва 5% преди пандемията, показват допитвания на икономиста Ник Блум и негови колеги.

Това не само ще намали търсенето на офис площи – част от спада ще бъде компенсиран от необходимостта от по-уединени офиси и големи площи за социално дистанциране, а ще нанесе тежък удар на по-широката екосистема в центровете на градовете, състояща се от ресторанти, кафенета, барове и магазини. Те съставляват икономиката на бизнес районите. Блум и колегите му считат, че промяната ще намали разходите на потребителите в централните бизнес квартали на големите градове с около 5% до 10% спрямо нивата преди пандемията, като най-тежък ще е ударът в Манхатън – спад с 13% спрямо нивата преди пандемията.

Както с много други последици от пандемията от COVID-19, бремето на трансформацията и упадъка на централните бизнес квартали ще се усети най-силно от служителите в нископлатения сектор на услугите. Експертът по градски центрове Пол Леви счита, че всеки 45 хил. кв. м заети офис площи в централните бизнес райони създават работни места за 18 чистачи, 12 охранители и петима строителни инженери.

Както показаха данни на Федералния резерв в Минеаполис точно тези нископлатени служители в сектора на услугите, които са предимно от малцинствата, предимно имигранти, са понесли най-тежките икономически последици върху централните бизнес квартали, докато хората със знания и професионални умения са успели просто да направят преход към работа от разстояние.

Последна актуализация: 16:02 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

Финанси виж още