Селските райони на Италия се възраждат благодарение на пандемията, но докога?

Средновековното селце Кастелбуоно, сгушено в природния парк Мадоние в Силиция, изглежда като извадено от приказка с тесни, виещи се улици и замък с каменни зидове от 14-и век, пише Bloomberg.

Но въпреки многогодишните усилия на местните власти да го превърнат културен център чрез туризма и установяването на международен музикален фестивал, Кастелбуоно се смалява от десетилетия. От края на 60-те години на миналия век цели семейства в южна и централна Италия избягаха в по-заможния север в търсене на работа на фона на западането на земеделието, текстилните фабрики и други индустрии. В резултат на това около 2500 села в цялата страна изчезват с над два милиона празни къщи.

Но COVID-19 доведе до необичайно преобръщане на тази тенденция. Въпреки че вирусът разтърси селските и южните райони на Италия, той също така привлече вълна от млади хора и чужденци към западащите й градове. Някога запазени за почивка през уикендите от градската умора, вековни села като Кастелбуоно станаха по-привлекателни убежища от клаустрофобията на блокадите заради пандемията заради по-големите площи и подобреното качество на живот на по-ниски цени.

Сега, за да превърнат това явление в трайна тенденция след пандемията, местните власти и организации предприемат действия за подобряване на инфраструктурата, възстановяване на връзките в районите им и пренасяне на застаряващите села в 21-и век в момент, когато работата от разстояние се превръща в новото нормално.

„Пандемията създаде една от най-големите възможности изобщо за малките градове в Италия“, казва 30-годишната адвокатка Карла Коко, която израснала в Кастелбуоно и се установила отново в селото, след като преди това живяла в Палермо, заради първата блокада през пролетта на 2020 г. Сега тя живее с родителите си. Италия

Трудно е да се каже колко точно хора са се върнали в селата миналата година, особено като се има предвид, че много италианци, които са си тръгнали в предишни години, така й не са се отказали от номиналното си местожителство. Но доклад на италианския институт SVIMEZ, съсредоточен върху икономическото развитие на южните области, счита, въз основа на допитвания сред работодатели, че между 80 хил. и 100 хил. души са се върнали в западащите от дълго време области от началото на COVID-19. В същото време търсенето на имоти в селските области е нараснало с 20% миналото лято, сочат данни на агенции за недвижими имоти.

Някои новопристигнали преустройват селата, за да станат по-добри места за живеене в дългосрочен план. Коко е част от мрежата „Работа на юг“, обединяваща млади работещи италианци, която била създадена по време на пандемията, за да поддържат връзка помежду си в условията на изолация. През последните шест месеца в сътрудничество с местните власти в Кастелбуоно Коко и група нови жители на селото превърнали части от историческите сгради в пространства за съвместна работа. Сега, когато Коко трябва да говори с клиент в града, тя отива в някогашен манастир на католическата църква от 18-и век, превърнат в конферентна зала на открито.

Бароковото село Палацоло Акрейде в южна Сицилия, което е изгубило около 7% жителите си през последните десет години, също опитва да извлече полза от положителния ефект за населението от пандемията.

„Все още не сме на етап заличаване от лицето на земята, защото въпреки неизбежното намаляване на населението Палацоло все още е оживено място и може да предложи много“, казва кметът Салваторе Гало. Той смята, че стотици новодошли са се установили в селцето с 8 хил. души население от миналата година насам. То е включено в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство и зае второ място сред най-красивите села в Италия през 2019 г. Италия

Преди COVID Гало обмислял да задейства популярната програма за къщи за едно евро, при която собственици продават необитавани жилища за ремонт на номинална цена. Тя е изпробвана в десетки опразнени селища. Но когато установил, че подобни стимули функционират основно за ваканционни имоти, той решил, че по-добра стратегия за Палацоло ще бъде да подкрепя проекти и бизнеси, стартирани от новодошли.

Първият от тях ще бъде FabLab, работилница с инструменти като 3D принтери, поялници и тъкачни станове. Тя ще бъде ръководена от швейцарката Мари-Марте Джоли и ще отвори врати това лято в стар манастир, който Гало е осигурил безплатно.

Привлечена от по-бавния ритъм на живот, Джоли решила да се установи за постоянно, след като била блокирана във ваканционното си жилище в Палацоло по време на първото затваряне. Чрез партньорства с университетите в Женева и Катания в Силиция тя планира да използва FabLab за привличане на експерти от технологичния бизнес, занаятите и дигиталния свят, които да предават уменията си на местни жители.

Но възможността да работи от разстояние в университета си е направила възможно преместването на Джоли. Двамата с Гало,който е подписал договор за покритие на цялото село с високоскоростен интернет, се надяват, че точно това ще позволи на повече новодошли да останат. Италия

Благодарение на ефекта на доминото редица области, борещи се с обезлюдяването, вече са започнали да експериментират с начини да насърчават новодошли да остават за цялата година вместо само за ваканциите.
Миналия юли областното правителство в Силиция започна програма за предоставяне на грант от 50 хил. евро за хора на възраст под 30 години с начинания в областта на културата и туризма в едно от 23 определени села, включително Палацоло. През септември южната област Молизе обяви, че ще предлага 700 евро на месец на хора, които се установяват в село с по-малко от 2000 жители. Друга програма, която започна през февруари в северната планинска област Емилия-Романя, осигурява на кандидатите до 30 хил. евро за покупка или възстановяване на къща.

Част от средствата от Плана за възстановяване, които Италия трябва да получи по-късно тази година от Европейския съюз, за да се справи с негативните последици за икономиката от коронавируса, също се очаква да бъдат инвестирани в селата, въпреки че точните суми все още не са определени.

Подобни инвестиции са много необходими, тъй като селските райони не разполагат със средни училища например, или високоскоростен транспорт и здравни грижи. В крайно отдалечени части на Южна Италия са необходими средно около 45 минути за достигане до болница. Италия

Модернизирането на инфраструктурата и социалните услуги е от ключово значение за задържането на нови жители за по-дълго време, казва Фаусто Кармело Нигрели, преподавател по градско планиране в университета в Катания, който изучавал десетилетия наред икономическите предизвикателства за малките села в Италия. Той смята, че най-малко един милиард евро са необходими за превръщането на селските райони в по-добри за живот. Историческата липса на действия от страна на националното правителство и опустошителните последици от пандемията за италианската икономика го правят скептичен, че този път ще е различно.

Други части на Европа регистрираха сходно завръщане на млади хора и чужденци през миналата година. Испания отчете ръст на населението в районите от вътрешността на страната. В Румъния 1,3 млн. граждани са сменили местообитанието си от началото на пандемията, а в България 800 хил. души са се завърнали в селските райони, сочат данни на Фонда за населението на ООН. Но проблеми с инфраструктурата и заетостта в дългосрочен план са хронични проблеми в тези страни, като само 10% от българите казват, че ще останат завинаги на село, сочи изследване на Европейския съвет за външни отношения.

В същото време в Италия емигрантите са опразнили миналата година градовете, което е довело до срив на наемите, но вече има признаци на възстановяване в някои места, от които работещите младежи са си тръгнали. Например цените на жилищата в Милано са нагоре с 11% спрямо април 2020 г. Със смекчаването на ограниченията заради пандемията и ръста на броя на ваксинираните местните власти се надяват, че повторното отваряне на икономиката ще привлече хората отново към градския живот. Италия

Макар Коко да е убедена, че ще остане за постоянно, тя казва, че не е сигурна дали това важи за останалите завърнали се хора на село. Но дългогодишни местни жители се осмеляват да мечтаят за по-светло бъдеще за селата им, дори то да трае само известно време.

58-годишната Кончита Фиасконаро, която е жител на Кастелбуоно, казва, че 22-годишната й дъщеря планирала да напусна селото, след като завършила университет миналото лято, но останала. Решението й било подкрепено от присъствието на други млади хора. Фиасконаро не отдава особено значение на това дали връщането на хората в селото й е само временна фаза.

„Наистина е вдъхновяващо да гледаме кипящото прераждане след години без почти никаква надежда. Това ни дава, поне за малко по-дълго, причина да ставаме от леглото и да се усмихваме“, казва тя.