Защо жилищни проекти в Стокхолм от 30-те години са толкова търсени днес

Тази система става възможна благодарение на легендарните днес жилищни блокове, изградени от общински строителни компании – първо „град ABC“ през 50-те години на миналия век, след това Million Program от 1964 до 1974 г., кръстена на броя на планираните за изграждане жилища. Така се изграждат цели нови квартали с мащаб, който надхвърля всичко постигнато в Западна Европа през 30-те години (с изключение на Великобритания). Именно благодарение на тази система, която сега малко се пропуква, Barnrikehus се променя значително спрямо първоначалния замисъл. За да разберем защо, трябва да погледнем как функционира жилищният пазар в Швеция.

Преосмисляне на системата

Всички хора в Швеция на теория имат право на постоянен наем на апартамент при контролиран наем. През последните десетилетия обаче липсата на предлагане в най-търсените квартали създава много дълги списъци с чакащи – до 20 години в части от Стокхолм. Докато чакат постоянен наемен договор, хората в списъка имат достъп само до апартаменти с краткосрочен наем за една-две години или в някои случаи използват черния пазар и стигат чрез подкупи до преотдадени жилища.

Богатството и връзките са друг начин за пробиване извън списъка с чакащи. Заможни хора в големи градове често купуват апартаменти на частния пазар или дял от кооперации, често подозирани, че облагодетелстват хора, които вече познават други живущи там. (Списъците с чакащи не са публични.) Без пари или знания как най-добре работи системата, хората с ниски доходи или шведите от малцинствата в крайна сметка се озовават в крайни жилищни сгради, построени от общината с по-малък достъп до работни места и услуги.

В дългосрочен план повечето хора се озовават в достойни, относително достъпни жилища, в сравнение с които жилищата в Лондон или Ню Йорк например изглеждат изключително скъпи и занемарени. Системата обаче се отклонява от първоначалната мечта за лесно достъпни жилища за всички.

Съдбата на сградите Barnrikehus в Стокхолм, чийто статус се издига от инструмент на социалната държава в желани адреси, показва това. „Шведската система за наем означава, че имаме много хубави апартаменти, които са собственост на общината, в централната част на Стокхолм с много нисък наем“, казва Грандер. „Те са много привлекателни и търсени – мечтата на всяко домакинство от средната класа е да живее в тях. Това означава, че поне в Стокхолм Barnrikehus не се използват за първоначалната си цел. Ако погледнете времето за чакане в списъците за жилища под наем, много е трудно човек да се добере до тях“, допълва той.

Макар че днес никой не би избрал да приюти голямо семейство в толкова малки апартаменти, изключването през последно време на гражданите с ниски доходи от по-добри свързани квартали, където могат да се открият сградите Barnrikehus, съживи дебата за достъпните жилища в Швеция, отбелязва Грандер. „Днес имаме огромен недостиг от жилища в градските райони, който е много остър за домакинства с ограничени средства или деца, особено самотни родители. Почти същите групи са изключени като през 30-те години на миналия век и имаме същите дебати днес“, допълва той.

Сега в програмите на редица шведски политически партии отново се връща идеята за социални жилища, предназначени специално за уязвими групи, в отговор на ситуацията, при която въпреки общата заможност неравенството расте с всяка изминала година. Със сигурност изключително лошите условия на живот, които наложиха Barnrikehus, до голяма степен не съществуват. Но съвременните жилищни проблеми в Швеция показват, че усещането за гражданска цел и стремежът към равенство, което предизвиква създаването им, са неща, които страната все още трябва да запази.