Норман Фостър: Празните офиси са жилищните кули на бъдещето

Опразнените заради коронавируса офиси може да се превърнат в жилищните кули на бъдещето, а дупките на търговските улици да бъдат запълнени от градски ферми, казва архитектът лорд Норман Фостър, очертавайки визията си за градовете след пандемията.

Коронавирусът е „катализатор“ на тенденции, които ще променят облика на глобалните градове, включително чрез преустройство на сгради за алтернативна употреба и създаване на пешеходни зони в по-големи части от градските центрове, казва архитектът на едни от най-известните офис сгради в света, включително „Корнишона“ в Лондон и централата на Apple в Купертино, щата Калифорния.

Пандемията ни постави на „кръстопът“ в развитието на офиса, казва Фостър в интервю за Financial Times. Остарели работни пространства с малка височина от пода до тавана и стандартен план може да се превърнат в отживелица, тъй като пандемията поражда по-голямо търсене на работа от вкъщи.

Но тези площи може да бъдат използвани творчески, включително за повече жилища в градските центрове. „Може би старата офис сграда ще се превърне в жилищната кула на бъдещето… Ако се смекчат градоустройствените правила, може би универсалният магазин, предназначен за търговска площ, ще бъде преустроен в място за развлечение като кино или за индустрията“, допълва Фостър.

Преустройството на неработещи бизнес сгради, особено за жилища, се оказва противоречиво във Великобритания. Смекчаването на регулациите през последните години насърчава превръщането на търговски площи в жилища, но представители на местното планиране и Кралският институт на британските архитекти изразяват опасения, че появяващите се в резултат на това апартаменти често са с ниско качество и са пренаселени.

Правителството обмисля още по-голямо смекчаване на регулациите, така че далеч по-широк кръг бизнес сгради да могат да бъдат превръщани в жилищни. Британската имотна федерация, която представлява собственици на бизнес имоти, предупреждава, че има риск от заливане на търговските улици с нискокачествени жилища за сметка на местни бизнеси и услуги.

Въпреки противоречията през последно време според Фостър промяната на предназначението на сградите „не е точно радикална“. „Не можете да се разходите по улицата, без да видите преустроена жилищна тераса в грегориански стил“, казва той.

Ускорявайки упадъка на търговските улици и поставяйки въпроси за бъдещето на офисите, пандемията засилва значението на проектирането на сгради, които да могат да бъдат премоделирани за алтернативна употреба, смята Фостър.

Освен че е практично, проектирането на приспособяеми сгради има потенциала да намали въглеродния им отпечатък. „Сградите, които могат да бъдат адаптирани, ще оцелеят. Това е в крайна сметка устойчивата сграда – да може да се рециклира вместо да я разрушим, изхвърлим и започнем отначало“, казва Фостър.

„Климатичните промени вече имат значително въздействие върху местата, в които живеем, работим, учим и играем, и в имотната индустрия расте разбирането, че сега е времето да предприемем действия“, коментира Ед Уолтър, главен изпълнителен директор на Urban Land Institute.

Пандемията има потенциала да остави след себе си по-зелени, по-пешеходни градове, смята Фостър, чиято компания е работила по превръщането на площад „Трафалгар“ в Лондон в пешеходна зона през 2003 г.

Той прави паралели с епидемията от холера в Ню Йорк през 19-и век, която води до голямо бягство на хора в краткосрочен план, но в крайна сметка насърчава специалистите по градоустройство да създават по-широки улици, да подобрят качеството на водата и да заделят части от града за големи паркове.

Преобръщайки дългогодишни поведенчески навици, коронавирусът може по същия начин да промени облика на градската среда, особено под ръководството на активна градска управа, смята Фостър.

Допитвания сред служители през последните месеци показват апетит за работа от вкъщи поне в част от седмицата. „Това означава не всички хора да бъдат на едно и също място през цялото време. Може би пиковите часове ще останат в миналото“, казва Фостър.

И докато служителите, които имат възможност за работят от вкъщи, може да живеят по-далеч о офиса, Фостър отбелязва, че служителите на първа линия трябва да бъдат подкрепени чрез проекти за жилищно строителство или преустройство на бизнес имоти, за да могат да живеят по-близо до градските центрове.

„Ако една от последиците (от пандемията) е, че хората, от които зависим за управлението на града, за охраната ни, за гасенето на пожари и за изваждане на труповете не трябва да пътуват до работа в непопулярни часове от покрайнините на града…, това би бил монументален успех“, смята Фостър.