COVID-19 може да се превърне в ракетното гориво за търговската революция през 21-и век, счита футурологът Шон Къли, стратег, консултант по трансформации и външен консултант на компанията P3 Logistic Parks, цитиран от онлайн изданието property-magazine.eu.
2020 ще бъде известна не само като годината на пандемията, но и като годината, в която парадигмите на потребителите се промениха, електронната търговия достигна повратна точка и беше осъществен преходът от нишов към традиционен сегмент, счита Къли.
„Последните месеци показаха значителния ръст на електронната търговия, която регистрира забележително развитие за рекордно време, а 2020 е смятана за година на силен ръст в този сегмент“, пише футурологът.
По този начин електронната търговия е направила голям скок, достигайки 4,28 трлн. долара през 2020 г., което е ръст с 27,6% спрямо 2019 г. В резултат на това Amazon успява да достигне нетни приходи от продажби от 96,1 млрд. долара през третото тримесечие на 2020 г., с 37% повече спрямо 2019 г. Извън САЩ Германия е най-големият пазар за Amazon, следвана от Великобритания.
„Настоящата коронавирусна пандемия ще промени много от съществуващите ни парадигми, както социално, така и икономически и технологично, което ще окаже голямо въздействие върху работата и навиците ни за пазаруване, ускорявайки проникването на интернет, автоматизацията и безкешовата революция, както и прехода от физическо пазаруване към електронна търговия“, казва Синзиана Пардхан, управляващ директор на P3 в Румъния.
„Сигурно много от тенденциите, поведението, начините на работа и решенията, които изглеждаха до неотдавна много футуристични, ще станат неизменна част от това, което сега наричаме новото нормално“, допълва тя.
Европа наваксва
Проникването на електронната търговия в Европа също расте с невероятно бърз темп – повишение от 13,6% през 2019 г., а директното присъствие на Amazon във Великобритания и Германия несъмнено стимулира голяма част от растежа на електронната търговия, тъй като двете страни съставляват най-големите пазари на компанията на континента.
Великобритания е най-големият B2C (business-tocustomer) пазар за електронна търговия в Европа. Освен това Централна Европа възприема бързо електронната търговия, като Чехия е един от най-бързо растящите пазари за електронна търговия в Европа. Само през 2019 г. нейният пазар на електронна търговия достигна 4,4 млрд. евро и се очаква да нарасне с годишен темп от 16% до 2021 г.
Въпреки че повечето части на Стария континент възприемат бързо електронната търговия, Източна Европа показва най-ниско ниво на проникване, като под 26 на сто от купувачите са използвали този канал през 2018 г. спрямо над 85% във Великобритания. Но регионът изглежда бързо наваксва изоставането, тъй като онлайн продажбите на дребно в източноевропейските страни продължават да отчитат двуцифрени ръстове на годишна база.
Поглед към бъдещето на логистиката
Благодарение на съчетаването на три големи сили – повишената ефективност чрез автоматизация, по-доброто планиране чрез изкуствен интелект и възможностите за улесняване на производството в малък мащаб на стоки и предоставянето на услуги чрез използването на роботика и 3D принтиране, се появява нов вид дигитална снабдителна верига – персонална, автоматизирана и локална (PAL).
Съчетаването на нови технологии е използвано за създаването на логистична мрежа, способна да подсигури електронната търговия както в градски, така и в крайградски локации.
Например, конкурентът на Amazon JD.com е готов да задейства много сходни решения като автоматизирани складове, автономни дронове за доставки и пътнически роботи. Освен това центърът за иновации на китайската компания за търговия на дребно работи върху изграждането на мрежа от подземни тунели, за да може да пренася стоки от огромните си складове към по-малки, регионални или градски локации за изпълнение на поръчките, като последната миля от доставката ще бъде изпълнявана от пътнически роботи или дронове за доставка.
Предизвикателството пред Европа – растящо търсене на логистични услуги
Европа е изправена пред растящо търсене на логистични услуги, но намаляващо предлагане на терени за логистични площи. Освен това много градове предприемат инициативи за борба с климатичните промени, за да намалят броя на колите в градските си центрове или чрез глоби за задръстване, или чрез въвеждане на пешеходни зони в центъра и изграждане на велоаели.
Това създава все по-нарастващо търсене на бързи, почти денонощни доставки на стоки и услуги, но ограничени площи за съхранение на стоките, невъзможност за разрушаване и повторно изграждане и вече пренатоварена пътна инфраструктура. За да отговори на новата вълна, логистиката трябва да се промени и отговорът може да е в преустройството на миналото – в случая частично или дори пълно трансформиране на някои бизнес сгради.