Бумът на кредитирането нажежава жилищния пазар в Русия

За поколения руснаци, израснали по време на комунизма, в кризи и последователни валутни сривове, притежаването на собствен дом отдавна е смятано за мерило за финансова сигурност, пише Хенри Фой за Financial Times.

Но държавни инициативи за насърчаване на този стремеж през последните години и за стимулиране на бума на ипотечното кредитиране засилиха опасенията, че жилищният пазар в Русия сега може да е по-скоро източник на икономическо бедствие, отколкото бариера пред него.

Строителни кранове и идентични жилищни блокове на различни етапи на строеж изникват в покрайнините на Москва, извисявайки се над новопостроени метро станции и големи магистрали, като излизат от официалните граници на руската столица на фона на продължаващото й неумолимо разрастване.

Руските банки са отпуснали най-голямата обща сума ипотечни кредити за един месец в историята си през септември и се очаква общата стойност на жилищните заеми за 2020 г. да достигне 3,5 трлн. руски рубли (46 млрд. долара). Това е бум, който ще повиши общия дълг по ипотечните кредити в страната с 50% само за една година.

Богатството на руските строителни компании расте успоредно със сумата на отпуснатите ипотечни кредити. Строителната компания „Самолет“ е основана само преди осем години, но вече е построила жилищна площ от над 1,5 млн. кв. м. В края на миналия месец тя се листна на борсата с пазарна стойност от 57 млрд. рубли (750 млн. долара).

ПИК Груп, която е най-голямата компания за жилищно строителство в Русия, е утроила пазарната си капитализация през последните четири години спрямо ръст от 65% на основния индекс на фондовия пазар.

Нетният дълг на ПИК е нараснал с 33% през първото полугодие на тази година, почти изцяло заради увеличаването на проектното финансиране. Нетният дълг на ЛСР, втората по големина строителна компания в страната, е скочил с почти 20 на сто.

В краткосрочен план двете компании и конкурентите им имат всички шансове да продължат да трупат пари. Руското правителство, подкрепено от одобрението неотдавна на президента Владимир Путин, удължи най-малко до юли догодина програма за субсидиране на ипотечните кредити вместо планирания краен срок до 1 ноември.

Програмата осигурява грантове за изплащане на ипотечните кредити и намалява ефективната лихва до 6,5%. Тя също така понижава изискваната първоначална вноска до 15%. Всичко това се равнява на инжектирането на 2 трлн. рубли (26 млрд. долара) пари на данъкоплатците в жилищния пазар.

Но някои държавни ръководители предупреждават, че пазарът расте твърде много и твърде бързо.

Руският заместник-финансов министър Алексей Моисеев предупреди по-рано тази година, че субсидиите „може да надуят балон на този пазар сред хора, които не са достатъчно платежоспособни, за да изтеглят ипотечен кредит“. Той допълни, че 40 на сто от руснаците нямат достатъчно доходи, за да правят вноски по кредита.

Руските домакинства със сигурност изпитват затруднения. Икономическите санкции на Запада, наложени на Москва през 2014 г. след анексирането на Крим, и засилването им след опита на Русия за намеса в президентските избори в САЩ през 2016 г. допринасят за блокирането на ръста на брутния вътрешен продукт оттогава.

Още преди пандемията реалните разполагаеми доходи в Русия намаляха в пет от последните седем години. Доходите спаднаха с 8% през второто тримесечие на тази година, което е най-голямото понижение от над 20 години на фона на пандемията.

Но от юли, когато пазарът излезе от забавянето заради блокадата, причинена от коронавируса, средните цени на имотите в Москва са нараснали с 9,5%, сочат данни на Сиан, водещия онлайн имотен портал в Русия. Цените на новите апартаменти са скочили с 12 на сто.

„За момента не виждаме риск от прегряване. Но трябва да бъдем много внимателни за жилищните цени“, коментира миналия месец гуверньорът на Руската централна банка Елвира Набиулина.

Начинът, по който Кремъл ще сложи край на програмата, вероятно ще определи дали бумът ще се превърне в срив. Набиулина казва, че централната банка вече преценява какви може да са последиците за собствениците на ипотечни кредити и за руските банки, ако цените се сринат, веднага щом правителството спре да субсидира вноските.

Въпросът за новите акционери на „Самолет“ и за десетките хиляди нови собственици на жилища в Русия всеки месец е дали пазарът ще продължи да расте, когато Кремъл спре кранчето на парите.