Модулно жилище от 27 кв. м е домът-мечта за мнозина в Хонконг

Когато Лау Кай Фай, съпругата му и синът им в тийнейджърска възраст се установили в нов апартамент в Хонконг миналия месец, той приел площта от 27 кв. м в „модулния си дом“ като „печалба от лотарията“, пише Ройтерс.

Семейството на Лау било сред първите жители на Хонконг, които се установили в подобни жилища от готови сглобяеми елементи, построени като преход за хората, чакащи общинско жилище. То успяло да увеличи над три пъти площта, в която трябвало да се вмести и сега членовете на семейството сядат заедно на масата вместо да се хранят на смени.

Макар и малко по стандартите на редица градове в богати страни, новото жилище е голяма крачка нагоре, дори и временно, за 70-годишния Лау в един от най-пренаселените градски райони в света.

„Чувстваме се като у дома си. Предишният апартамент беше само място за спане“, казва той.

Лау се възползва от новата инициатива на Хонконг да смекчи недостига на жилища, заради който над 200 хил. души, живеещи в маломерни апартаменти, чакат средно 5,5 години, за да получат общинско жилище.

Планът от 2018 г. е само капка в морето за нуждите на един от градовете с най-голямо неравенство в света – над 1 млн. души от 7,5-милионното население в пищния финансов хъб живеят в бедност. Към юни са построени 800 от планираните 15 хил. преходни жилища за идните три години.

Но за семейство Лау апартаментът в четириетажната сграда в един от най-старите и най-бедни квартали в града е лукс.

Домашни на бюро, а не в леглото

Наемът на предишния им апартамент, един от многото в Хонконг, наречени „домове-ковчези“, струвал 5000 хонконгски долара на месец (650 щатски долара). Сега семейството плаща 3000 хонконгски долара, или 25% от доходите на пенсионираната съпруга на Лау, Тиан Дзяю, която издържа семейството, работейки в супермаркет.

Те най-сетне имат място, където синът им пише домашните си на бюро, а не в леглото.

Вратата на бялото жилище във формата на контейнер води към две легла, разположени едно над друго. Гардероб разделя леглото от всекидневната, където въртящ се стол служи за работа на компютър и за хранене. На 12 стъпки от входа, в другия край на апартамента, се намира мини-кухня с хладилник, готварска печка и пералня.

След преместването жилищната площ на семейството нараснала от 7,4 кв. м на 27 кв. м. Сега то живее в две трети от средната площ на домовете в пренаселения Хонконг, която е около 40 кв. м. Тя пък е два пъти по-малка от средната жилищна площ на домовете в Лондон.

В Токио, който също е пренаселена азиатска столица, средната площ на жилищата достига 66 кв. м, въпреки че около 1,4 млн. души обитават жилища с площ от 20 кв. м или по-малко, сочат данни на правителството.

Тиан е най-доволна, че семейството й има мини-кухня вместо газова печка.

Земята за първия проект за модулни жилища в града, Nan Cheong 2020, е отдадена под наем от строителната компания Henderson Land за 1 хонконгски долар на месец. Проектът е дело на Хонконгския съвет за социални услуги.

Жилищата са изградени от подобни на контейнери блокове за едва 40% от разходите за построяване на общинско жилище под наем, казва Антъни Вон, директор на отдел „Бизнес развитие“ в организацията с идеална цел.

Липсата на земя и на пари затруднява изграждането на повече преходни жилища. Неправителствени организации твърдят, че правителството не прави достатъчно. Ръководителят на Хонконг Кари Лам е подложена на натиск за разрешаване на жилищните проблеми, включително засилване на програмата за преходни жилища.

„Проблемът е, че правителството действа като посредник, вместо да поеме отговорността за развитието на проекта. Те разчитат на неправителствените организации и на предприемачите да го направят“, казва Сзе Лай Шан от Сдружението за организиране на общността.

Говорител на Службата за транспорт и жилищни политики съобщава пред Ройтерс, че правителството е задействало програма за финансиране на стойност 5 млрд. хонконгски долара през юни, за да подкрепи проекти за преходни жилища на неправителствени организации, които може да се основават на различни идеи и подредба.

„Надяваме се да… позволим на различни групи от общността да използват креативността си възможно най-много, за да създават разнообразни проекти за преходни жилища“, казва той и допълва, че правителството подкрепя краткосрочни и дългосрочни „политики за увеличаване на предлагането на жилища с оглед разрешаването на жилищните проблеми на семействата с ниски доходи“.

Лау може да остане в модулния си апартамент две години.

„Надяваме се дотогава да получим общинско жилище, ако не можем, няма какво да направим. Ще трябва да си намерим отново маломерен апартамент“, казва той.