Пристанището в Пирея преминава екологично преустройство

Пристанището в Пирея, което е един от най-големите входни пунктове за товари в Европа, на първо място по пристигащи и заминаващи кораби и на четвърто по трафик на контейнеровози, ще претърпи екологично преустройство, съобщава гръцкият вестник „Катимерини“.

Всяка година над 5 млн. контейнира с товари и 20 млн. пътници преминават през най-голямото пристанище в Гърция. Но локацията му точно в средата на Пирея носи не само икономически растеж на града, а и значителни последици за околната среда.

Колко големи са тези последици? Кои части на града са най-засегнати от шума и въглеродните емисии? Може ли последиците да бъдат отчетени в реално време и да се правят прогнози, така че властите да предприемат навременни мерки?

Отговорите на тези и други въпроси ще бъдат дадени от нова платформа за измерване на екологичното представяне на пристанището с помощта на изкуствен интелект, за да се обработи огромният обем от информация, събрана от сензори около пристанището, на плавателни съдове и в рамките на града. Платформата е разработена в рамките на проекта Green C Ports на Европейския съюз, който неотдавна получи World Port Sustainability Award от престижната Международна асоциация на пристанищата и пристанищните градове.

„Пристанищните власти в Пирея ще създадат мрежа от екологични и метеорологични сензори на стратегически локации в рамките на пристанището, както и сензори за измерване на нивата на шум. Сходни сензори ще бъдат поставени в града близо до пристанището от общинските власти в Пирея, а компаниите Zen Travel и Global Maritime ще инсталират сензори на камиони и автобуси, пътуващи около пристанището. В момента сме на етап осигуряване на оборудването“, казва мениджърът на проекта за пристанищните власти в Пиея Димитрис Спироу.

„Следващата стъпка е пилотната фаза, вземането на проби, обработката на данни, създаването на модели за по-аналитично разбиране и интерпретиране на решението и симулации и прогнози, така че властите да имат сериозен подход към замърсяването“, допълва той.

Проектът се финансира от ЕС по Механизма за свързване на Европа с цел директно прилагане на изводите от изследването, казва д-р Ангелос Амдитис, който наблюдава пилотната програма на пристанище Пирея.

„Нашата цел е пристанището да продължи да расте с настоящия си темп или дори по-ускорено, но така че да оставя най-малък възможен екологичен отпечатък върху Пирея и околните общини. С използването на модерни технологични и дигитални инструменти подготвяме прехода към ера, в която екологичните цели и ръстът на пристанището могат да вървят в хармония помежду си“, допълва той.

„Това е много важна програма и прекрасен пример за сътрудничество между общинските и пристанищните власти, големите научни центрове и малките и средни предприятия, както гръцки, така и чуждестранни с цел споделяне на резултатите и ползите от програмата с всички релевантни агенции, потребителите и обществото“, изтъква Амдитис.

Според него коронавирусната пандемия е донесла много промени, но ЕС остава ангажиран с осъществяването на европейската Зелена сделка за по-голяма климатична неутралност на континента. „В Гърция вече бяха предприети значителни инициативи от министерството на околната среда и енергетиката за постигане на амбициозните цели, които си поставя сделката. Новите мерки насърчават използването на електромобили, а в областта на околната среда вървят в правилната посока. Конкретният проект Green C Port е част от европейската Зелена сделка за по-чист транспорт. Международното му признание показва, че намаляването на последиците от пристанищата за околната среда заема високо място не само в новия европейски „зелен“ дневен ред, но е и глобален приоритет“, обяснява Амдитис.

Според него основната идея е да се постигне не само климатично неутрална, но и конкурентна и устойчива европейска икономика, където транспортът и веригата на доставки, за които се смята, че към момента са отговорни за 25% от общото замърсяване в Европа, са ключов стълб. Това трябва да се случи без загуба на работни места и намаляване на конкурентоспособността на ЕС.

Според експерта настоящата здравна криза може до известна степен да се дължи на неконтролирания растеж и последици от човешката дейност върху природата. „Смятам, че това е много сериозно предупреждение, че трябва да направим нещо много скоро“, казва Амдитис.