Жилищната собственост в САЩ има много плюсове, но и някои минуси

Трябва ли да притежават имот? Това е въпрос, който някои млади хора от средната класа в САЩ може би си задават напоследък. В момент, когато представителите на поколението Y (родените между 1980 и 2000 г. – бел. ред.) навлизат в средната възраст, тези с малко спестени пари ще потърсят къде да ги вложат. Те обаче трябва да осъзнават напълно в какво се впускат, пише Bloomberg.

Исторически жилищата са една от най-добрите възможни инвестиции, тъй като предлагат почти толкова добра възвръщаемост като фондовия пазар.

Финансовата възвръщаемост включва наема, който носи жилището. Разбира се, хората, които живеят в собствено жилище, също получават пълната възвръщаемост, защото спестяват парите за наем. Притежаването на няколко имота, отдадени под наем, може да е още по-доходоносно.

Освен това имотите са лесна за разбиране инвестиция от повечето хора. Сложността на корпоративното представяне и колебанията на пазара превръщат акциите в опасна перспектива за средния инвеститор, освен ако инвестициите не се осъществяват чрез индексиран фонд или управляван пенсионен план. Но на практика всички живеят в къща или в апартамент. Повечето хора разбират изискванията, свързани с поддържането на пригодно за живот пространство.

Жилищата са материален, прост актив, чиято стойност е съвсем ясна на средностатистическия американец.
Жилищната собственост има и негативни финансови последици. Една от тях е рискът. Собствениците обикновено са с висок ливъридж, така че ако не успеят да запълнят достатъчно имота под наем дори за кратък период, това може да е съсипващо. Забавяне на местната икономика може да срине стойността на инвестицията в имота. А ако собственикът има и друга работа в същия район, където притежава имотите под наем, същото забавяне на икономиката, което заплашва доходите му от наемите, ще застраши и доходите от работата му. Така че да си собственик на жилище може да означава и по-малка диверсификация.

Някои хора от лявата страна на политическия спектър смятат, че да си собственик на жилище е неморално. Няма нищо изначално погрешно в това да притежаваш отдавани под наем имоти. Ако човек откаже да купи и отдаде под наем жилища, това няма да накара правителството да задейства програма за социални жилища, нито ще увеличи жилищната собственост на национално ниво. Някои други собственици или компании за управление на имоти просто ще купят къщата и на свой ред ще я отдадат под наем. А повечето собственици съвсем не са мързеливи безделници – поддръжката на имота изисква работа.

Преди да решите да станете собственик е добре да обмислите как подобно странично занимание и инвестиционна стратегия може да промени начина ви на живот. Някои от промените може да не са положителни. Собствениците и наемателите имат асиметрично разпределение на силите. Макар често да е трудно и тежко, собственик на имот може да изгони наемател заради неплащане на наема, както и за различни други нарушения.

Както социологът Матю Дезмънд пише в книгата си „Изгонен: Бедност и печалба в американския град“, принудителното изгонване от имота е травматично преживяване, особено за децата. То преобръща целия живот и лишава хората от една от най-основните човешки нужди – необходимостта да знаят, че ще имат къде да спят утре.

За сметка на това най-лошото нещо, което наемател обичайно може да направи на собственик, е да се изнесе, принуждавайки собственика или да намери бързо друг наемател, или да загуби пари. Наемателите не са с нулево влияние в преговорите спрямо собствениците, но наистина няма място за сравнение между това да си причина някой да загуби пари и да оставиш човек без покрив над главата му.

Затова, ако изберете да станете собственик, може да ви се наложи да си имате работа със семейство, което не по негова вина изпада в затруднение – може би заради неочаквани разходи за здравето или загуба на работа. В този момент ще имате огромна власт върху живота на други хора. Ще трябва да решите дали да си позволите да загубите пари, може би толкова много, че да се принудите да продадете имота, или да изгоните нещастното семейство на улицата.

Жилищната собственост може да промени и политическите убеждения на човека. Някой, който печели както от наем, така и от повишаването на цените, ще има стимул да подкрепя политики, които целят или повишаване на наемите, или стойността на имотите. Това може да включва развитието на квартала или града, за да изглеждат по-добре, но също така и изкуствено ограничаване на предлагането на жилища.

Собственици на жилища и на терени, които се противопоставят на застрояването, на практика ограничават строителството в много градове, което води до повишаване на наемите и изтласкване на хора с по-ниски доходи от градските центрове. Изследване сочи, че жилищната собственост повишава участието в политиката, така че е много вероятно притежаването на имоти под наем да води до сходни последици. Няма значение колко идеалистично може да вярвате в увеличаването на достъпността на жилищата, като собственик ще трябва постоянно да се борите със собствените си финансови императиви.

И така макар че в притежаването на жилище няма нищо неморално, има шанс това да окаже неблагоприятно влияние върху собствения ви имидж и политически убеждения. Вместо просто да вложите парите си в индексиран фонд, притежаването на имоти под наем налага големи промени на начина на живот. Често това е добър финансов ход, но има и ясни основания хората да го избягват.