Призрачният финансов квартал на Лондон, построен от китайци

Китайският президент Си Дзинпин и тогавашният британски премиер Дейвид Камерън отпразнуваха подписването на сделка за трансформирането на 141 декара от запуснат речен бряг в Лондон в оживен финансов център, пише Bloomberg.

Пет години по-късно, след Brexit и на фона на охлаждането на китайско-британските отношения, визията на предприемача Сю Уейпин за нов квартал Canary Wharf, пренаселен с китайски компании, изглежда мираж. 21 нови сгради, гледащи към Темза, формират първата фаза от проекта за 1,7 млрд. паунда (2,2 млрд. долара). Почти всички са празни.

„Всички геополитически промени създадоха несигурност, която се отрази на нагласите на китайските и азиатските инвеститори“, казва Сю, роден в Китай гражданин на Сейшелските острови, който е в Лондон от началото на пандемията. „Някои от тях вече платиха депозити, но заради промените трябваше да вземат друго решение.

„Напрежението между Китай и Великобритания определено създаде рискове за проекта ни тук“, допълва той.

Проектът на Сю не е единствен. Британски инвеститори в имоти, които вече са изправени пред вируса, заплашващ плащането на наеми, заетостта и създаващ рискове от спиране на плащанията, наблюдават почти пълно затваряне на кранчетата от Китай. Инвестициите бяха ограничени от затягането на контрола върху изтичането на капитали през 2017 г., а инвеститори от Китай без Хонконг все още не са придобили нито един бизнес имот във Великобритания от началото на 2020 г., сочат данни на консултантската компания CBRE. Това ще е първата година от 2011 г. насам, в която те са извън пазара. Великобритания

Решението на Великобритания под натиска на САЩ да забрани на Huawei Technologies да изгражда 5G мрежи и замразяването на договора й за екстрадиция с Хонконг поставиха началото на нова ера на враждебност между двете суперсили в света. В отговор Китай се отказа от новата централа в Лондон на гиганта сред социалните мрежи TikTok, а държавна медия предупреди, че може да последват стъпки за наказване на HSBC Holdings, Jaguar Land Rover Automotive и Burberry.

„Това е нова ера на Студена война, за която трябва да се събудим“, казва Тобиас Елууд, депутат от Консервативната партия и председател на комисията по отбрана към британския парламент. Бившият офицер от армията е сред депутатите, които убедиха правителството да ревизира първоначалното си решение да приеме Huawei.

Шеметните дни от 2015 г., когато Камерън заяви, че Великобритания е „най-добрият приятел на Китай на запад“ изглеждат забравени. Само фактът, че Сю спечели правата за обекта две години по-рано е символ на по-приятелската ера. Финансирането беше предоставено от някои от най-големите кредитори на Китай, включително Citic Bank, Bank of China, Земеделската банка на Китай, Индустриалната и търговска банка на Китай и Китайската строителна банка.

Сю беше неизвестен в Лондон дори след като неговата компания Advanced Business Park беше избрана да разработи терена през 2013 г. Когато властите в града, наблюдаващи наддаването, поискаха доказателство за надеждността му и способността му да финансира проекта, той им предложи изработен по поръчка часовник.

„Най-ценното нещо върху мен беше този часовник. Беше скъп, но по-важното е, че беше много ценен лично за мен, така че исках да го подаря, за да покажа ангажимента ни към този проект“, казва Сю.

Процесът на обществената поръчка по-късно беше разследван от градските власти, за да се установи дали представители на града са променили правилата в полза на ABP. В крайна сметка се стигна до извода, че компанията е била единственият жизнен кандидат за проекта.

Решаващият фактор беше твърдението на ABP, че може да привлече китайски компании като наематели на обекта. Това се превърна в приоритетен проект за тогавашния кмет на Лондон Борис Джонсън, който сега е премиер. По време на посещение в Пекин през 2013 г. канцеларията на Джонсън съобщи, че десет китайски компании са обещали да наемат площи, с което общият брой на компаниите, които трябваше да се преместят в парка, щеше да достигне 57.

„Първоначално получихме писма с намерение за наемане на над 70% от площите, още преди началото на строителството, и получихме депозити“, казва Сю. „Оттогава станахме свидетели на редица геополитически промени, включително Brexit“, допълва той. Друга промяна е отлагането на гигантския жп проект Crossrail, който трябваше да приключи през 2018 г. след поредица от пропуснати крайни срокове. Сега няма потвърдена дата за завършване. „Това породи съмнения у международните инвеститори за стабилността на инвестиционната среда във Великобритания и дали правителството може да удържи на обещанията си“, отбелязва Сю.

Някои китайски инвестиции обаче все още стигат до Великобритания – най-големият хонконгски тръст за инвестиции в имоти Link REIT финализира тази седмица покупката на офис в Canary Wharf на стойност 380 млн. паунда, отдаден под наем на Morgan Stanley, най-голямата офис сделка в Лондон от началото на годината. Великобритания

„Нищо не се е променило. Всичко това са дипломатични размахвания на юмруци във въздуха“, казва Савас Савури, главен икономист в инвестиционната компания Toscafund Asset Management, базирана в Лондон.

Въпреки това политическото напрежение и пандемията заплашват да разрушат първоначалния проект. Новопостроеният комплекс е готов за наемане от почти една година.

Но Сю има план. Компанията създава работни пространства за хора, които искат да се измъкнат от дома и в същото време да останат далеч от гъсто населените сгради. Той планира индивидуални пространства, където хората могат да работят, без да влизат в контакт със стотици други, нещо като домашен офис извън дома.

ABP и китайската държавна компания Citic Group са вложили 300 млн. паунда и Сю остава ангажиран с визията. Това обаче може да не се отнася за партньорите му.

„Скъсването с Китай означава скъсване с благоприятни възможности“, коментира китайският посланик в Лондон Лиу Сяомин по време на онлайн брифинг в четвъртък, като предупреди, че Великобритания ще плати висока цена, ако продължи враждебната политика.

Без одобрение от президента Си, Citic може да се окаже с вързани ръце да инвестира в следващите планирани фази на проекта.

„Нейните ръководители не могат сами да взема решението. Те трябва да следват указанията на китайското правителство“, отбелязва Сю.