Дългоотлаганото ново летище в Берлин все пак си заслужава празнуването

Жалко, че не пазя самолетните ни билети от 2012 г. като сувенир. Те показват как заминаваме от летището в Лос Анджелис и пристигаме на летище Бранденбург в Берлин, чието откриване предстоеше. Но откриването, което вече беше отложено предишната година, отново трябваше да бъде забавено в последната минута. Затова кацнахме на очарователното, но малко летище Тегел, което датира от началото на Студената война, пише Андреас Клут в статия за Bloomberg.

През следващите години се появиха други дати за откриване на летището, които също не бяха спазени заради пропуски в строителството – от неработещи противопожарни клапи до твърде къси асансьори за шахтите им. Сега обаче в триумф на надеждата над опита берлинчани се осмеляват отново да се вълнуват за така нареченото „летище-фантом“.

Тегел, което беше покрито с паяжина от началото на пандемията от COVID-19, ще започне да затваря врати през юни, а BER е готово за отваряне през октомври. Иронично е, разбира се, че Берлин най-после пуска новото си летище в момент, когато пандемията кара повечето хора да се въздържат от пътуване със самолет.

Но все пак си заслужава да се празнува откриването му, дори само като символ. Защото приказката за пистите и терминалите в Германия отразява също драматичната история на страната. Всяко бившо и настоящо летище е глава от историята, която е била агресивна, трагична и разделена, преди да стане успешна, богата и обединена. В известен смисъл откриването на BER бележи края на травмиращо минало и поставя началото на нещо, което прилича на нормалност.

Някога, през бурното второ десетилетие на миналия век, най-старото летище в Берлин, което се намира в Темпелхоф, близо до центъра на града, беше най-натовареното в Европа. След това Адолф Хитлер дойде на власт и преустрои Темпелхоф през 30-те години на миналия век, за да го впише в нацистките си идеи. Няколко години по-късно градът, страната и континентът бяха сринати, а американците поеха Темпелхоф в свои ръце.

Скоро след това летището се сдоби с нов и по-героичен образ. Точно там кацаха американските, британските и френските „стафидени бомбардировачи“ - в един момент на всеки 30 секунди по време на блокадата на Берлин от 1948-1949 г., за да доставят товари за изхранването на населението, окупирано изцяло от съветските войски.

Въпреки че пренасянето на припаси по въздух преобладаваше, беше ясно, че германската авиация по време на Студената война ще поеме по нови пътища. До 1990 г. само самолети на авиокомпании от трите западни съюзни страни като Pan Am, British Airways и Air France можеха да летят до Западен Берлин. Въпреки че американците запазиха част от блясъка на Темпелхоф, а французите разшириха Тегел, Берлин се промени от столица в маловажна дестинация.

И така действието се пренесе към Западна Германия. Провинция Хесен се възползва от това благодарение на централното си разположение в новата география на страната и можеше да превърне Франкфурт, често наричан „тайната столица“ на Германия, в авиационен хъб на континента. За това си имаше известни икономически и исторически причини. През Средновековието императорите са били коронясвани тук, а по-късно отново тук семейство Ротшилд изгражда финансовите си династии. До 60-те години на миналия век Франкфурт става „Банкфурт“, нещо като германския Wall Street. Това е обещаващо място за летище и германският национален авиопревозвач Lufthansa постепенно превръща FRA в свой хъб.

С процъфтяването на икономиката на Западна Германия след войната други големи градове и техните летища също претърпяват силно развитие. Щутгарт се възползва от позицията си на средище на семейни малки и средни предприятия в Германия, а основното летище в гъсто населената област Рейнланд е това в Дюселдорф, което до края на 70-те години на миналия век заемаше второ място след FRA.

Но най-големият успех постигна Мюнхен. Веднага след войната Бавария е заден двор в икономическо отношение. Това се променя, след като няколко последователни лидери на провинцията, сред които най-видната фигура е Франц Йозеф Щраус между 1978 и 1988 г., се насочват към традиционната култура, като в същото време привличат водещи компании и предприемачи. Тази стратегия по-късно е наречена „лаптопи и ледерхозен“ (къси или кожени панталони с дължина до коляното, които са традиционно облекло в някои области на немскоезичните страни – бел. ред.)

Централно място в тези усилия заема новото летище, кръстено на Щраус. Старото летище Рием е тясно и мрачно. Новото, MUC, което отваря врати през 1992 г., е светло и прозрачно, но в същото време удобно и лесно за придвижване – съвършен архитектурен израз на това, в което ще се стреми да се превърне новата обединена Германия. MUC става вторият хъб за Lufthansa.

Същевременно се взема решение за преместването на федералното правителство от Бон в Берлин. Така през 90-те години на миналия век започна планирането на летище, което да е подходящо за новата роля на Берлин, а Тегел и Шьонефелд, които преди това са използвани от източногерманците, продължават да поемат растящия трафик. Темпелхоф, използвано основно от по-малки самолети през последните си години, в крайна сметка е затворено през 2008 г. Днес пистите му са предпочитано място за каране на кайт.

Но макар старите имена да потъват в историята, а дългоочакваното BER да поеме щафетата, Берлин никога няма да възвърне доминацията си отпреди войната. Подобно на САЩ, но не като Франция, например, Германия е децентрализирана по отношение на политиката, икономиката и транспортната си инфраструктура. Страната има много конкуриращи се хъбове.

За песимистите BER е символ на лошите проекти в Германия. Силно отразяваните от медиите бюрократични и инженерни провали подкопават старата слава на страната, не винаги съвсем ласкателна, за ревностно старание и точност. Подтекстът е, че Германия, независимо дали строи летища или алгоритми, все повече оставя икономическата динамика на други, най-вече на Китай.

За оптимистите това също е част от дългата историческа арка на „нормалност“ в Германия. Днешните германци са по-спокойни отвсякога за националната си идентичност и мястото си в света. Това обяснява защо не се безпокоят толкова от родилните мъки на BER. Истината е, че много германци тайно четяха заглавията за летището като клюки. Много неловки вечерни партита бяха спасени от спорове „на градус“ за това дали хората ще стъпят на Марс преди откриването на BER и дали няма да излезе по-евтино да се изгради отново столицата близо до работещо летище.

Дори съвпадението, че BER отваря врати през 2020 г., в разгара на коронавируса, може да се окаже неочаквано благоприятно. Експерти се опасяваха, че летището ще бъде твърде малко, когато бъде открито. Пандемията отвя тези притеснения. В момент, когато Lufthansa влиза в спасителна програма на правителството, а хората избягват пътуванията със самолет, летището в Берлин може да се окаже с точните пропорции. Това също си заслужава вдигането на тост.