Кипърско „не” на Еврокомисията
Точно във време, когато Кипър, както и всяка друга държава членка на ЕС, е изправен пред сериозни заплахи за икономиката си заради коронакризата и търси начини за спасяване, той отново бе подложен на критика от Европейската комисия заради програмата „гражданство срещу инвестиции”.
През миналата седмица стана ясно, че още на 1 април Европейската комисия е изпратила писмо до Кипър, България и Малта, с което ги призовава постепенно да прекратят тези програми. Едно от исканията й е трите страни да разработят и да й представят конкретен план, по който схемите им за натурализация ще бъдат ограничени и по-късно окончателно прекратени.
Миналия четвъртък /23 април/ еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс отново предупреди, че последиците от пандемията с коронавируса не трябва да бъдат използвани като повод за задействане на рискови програми за „златни паспорти”. „Смятам, че рисковете, които посочихме около тези схеми, могат да имат отрицателно въздействие върху всички инвестиции, които могат да бъдат ключови за възстановяването на икономиката на страните-членки и на ЕС като цяло“, заяви той.
Кипърската програма „гражданство срещу инвестиции” бе и един от основите акценти в доклада на постоянния мониторингов комитет на Съвета на Европа за мерките за пране на пари и борбата с финансирането на тероризма Moneyval, който бе обявен през февруари.
Рискът от пране на пари в Кипър се е увеличил значително чрез програмата за „златни паспорти”, която по своята същност е уязвима от злоупотреби с цел пране на пари, специално чрез недвижимите имоти, които са очевидна предпочитана инвестиция за придобиване на гражданство, констатира в доклада си Moneyval.
Според него прилагането на предпазни мерки срещу влизането на мръсни пари в сектора на недвижимите имоти има „значителни слабости”, а рисковете това да стане чрез Кипърската инвестиционна програма не са напълно оценени от властите в страната.
Пак през февруари в своя доклад за Кипър Европейската комисия посочва „гражданството от инвестиционни програми“ като още един фактор, който „засилва дисбалансите в кипърската икономика”.
Въпреки натиска Кипър вече отговори, че няма да спре програмата, особено в период, в който тя ще е един от основните механизми за привличане на капитали в посткризисната кипърска икономика. „С мерките, предприети след май 2019 г., ние вярваме, че не само няма причина за прекратяване, но напротив, контролът, който сега се осъществява, е прекомерен“, заяви в отговор на писмото на ЕК от 1 април министърът на вътрешните работи на Кипър Никос Нурис.