Никой град не мрази собствениците на имоти като Берлин

На приземния етаж на циментова сграда в квартал „Шилеркииц“ в Берлин се намира анархистки бар на име „Синдикат“. Прозорците му са отрупани със стикери против нацизма и социалното разслояване. „Моторхед“ и германски пънк банди свирят на ротационен принцип, а малка бира струва под две евро.

От 1985 г. насам „Синдикат“ е нещо като опушена с цигарен дим всекидневна за особняци, студенти, имигранти и съседи с парични проблеми. През септември 2018 г. обаче в пощенската кутия се появява предупреждение за изгонване от собственика на бара Firman Properties. Тогава ръководителите на „Синдикат“ поемат изненадващо трудно предизвикателство – да открият кой е собственикът на сградата им. „Имали сме няколко собственици, но последните имаха адрес в Люксембург“, казва 42-годишният социолог Кристиан Шулте със септум пиърсинг на носа, който помагал в управлението на „Синдикат“ 13 години. „Когато най-сетне намерихме телефонния номер на компанията, така и никой не вдигна слушалката“.

Любопитен да разбере с кого точно си има работа, Шулте кара приятели близо до границата с Люксембург да отидат до централата на компанията. На посочения адрес в договора за наем на бара те откриват невзрачна сграда, в която се помещават магазин за обувки и солариум, както и засукана пощенска кутия. На залепен наблизо лист хартия са изброени 76 компании, свързани с пощенската кутия. Повечето от тях са компании за управление на имоти, включително собственикът на „Синдикат“.

Шулте и колегите му се поровили в интернет и в жилищни регистри и открили, че всички компании имат едни и същи трима-четирима мениджъри. Те също така откриват, че около 20 компании са използвани за закупуването на над 3 хил. апартамента в Берлин. За щастие на „Синдикат“ някои от компаниите имат дейност и в Дания, където за разлика от Германия и Люксембург собствениците трябва да разкриват истинската си идентичност. През 2020 г. това започна да важи за всички страни членки на Европейския съюз.

Скоро журналистите надушват историята. През май берлинският вестник Der Tagesspiegel заедно с германската разследваща група Correctiv потвърждават данните на „Синдикат“. Използвайки информация от „Панамските документи“, те също така разкриват, че братята Пиърс са натрупали най-малко 53 млн. долара от наеми и продажби в Берлин през 2017 г., като в същото време използвали стандартни вратички в областта на недвижимите имоти и кухи компании на Британските Вирджински острови, Кипър и Люксембург и декларирали, че са платили данъци върху доходите на стойност 197 хил. долара. „Синдикат“ открива, че различните компании на братя Пиърс в Берлин са изгонили детска градина и студио за грънчарство и опитали да изместят цветарски магазин и железарски магазин, който съществувал от десетилетия, вероятно за да наложат по-високи наеми. 

В Берлин разкритията за имотните начинания на братя Пиърс разпалиха гнева срещу големите собственици на имоти и имотни спекуланти. От 2009 г. насам наемите в града са нараснали над два пъти. За хората, търсещи имот за покупка, положението е не по-малко лошо – само през 2017 г. цените на имотите са скочили с 20,5%, най-големия ръст в голям град в света, сочат данни на консултантската компания Knight Frank. И макар че много фактори играят роля за това, най-вече гигантският приток на нови жители и недостигът на жилища, берлинчани смятат, че проблемът е в алчните собственици на имоти.

Поради това германската столица предприема крайни мерки, за да остане (относително) достъпна и да не поеме по пътя на Сан Франциско и Лондон. От началото на 2020 г. лявото правителство в Берлин ще замрази наемите за пет години. Собствениците ще трябва да показват на новите наематели най-новите договори за наем, за да докажат, че не увеличават цените. Те също така трябва да спазват новите правила за таван на наемите, което за много собственици на имоти може да означава понижаване на наемите с 40%. Тези, които не се съобразяват с правилата, ще бъдат наказвани с глоби от 500 хил. евро (553 хил. долара) за всяко нарушение.

Групи наематели и хиляди активисти дори настояват големите корпорации, които са собственици на имоти, да бъдат напълно прогонени от града, а имотите им да бъдат конфискувани. Целта е да накарат правителството да изкупи обратно около 250 хил. имота, близо една осма от наличните жилища в Берлин, и да ги превърне в общински жилища. Макар ходът да изглежда пресилен, той спечели подкрепата на 29% до 54% на берлинчани според различни допитвания. Две от трите управляващи политически партии в града дори подкрепиха провеждането на необвързващ референдум дали големите собственици да бъдат принудени да продадат имотите си на правителството. (Най-голямата партия, Германската социалдемократическа партия, е против мярката, както и Християндемократическият съюз на канцлера Ангела Меркел. Те заявиха, че смятат да оспорят новите регулации в съда.)

Големи и малки собственици на имоти в Берлин негодуват. Листнати на борсата имотни компании в града, чиито книжа поевтиняха най-много през лятото, след като правителството обяви плановете за замразяване през юни, се оплакват, че новите регулации в Берлин ще прогонят нужния капитал. По-малко компании ще инвестират в модернизирането на сгради, за да станат по-привлекателни и енергийно ефективни, а строителството на нови жилища може да пострада, задълбочавайки недостига в Берлин, твърдят компаниите. „Почти 30 години след падането на Берлинската стена изглежда, че някои хора искат връщане на старите условия“, каза Михаел Зан, главен изпълнителен директор на най-голямата листната на борсата имотна компания в Берлин Deutsche Wohnen, при обявяването на резултатите на компанията през ноември. Той имаше предвид правителството на бившата Източна Германия, което контролираше всичко. „Наематели и собственици ще бъдат изправени пред по-голяма несигурност. Това е отровно хапче за инвестиции“, допълни Зан.