Планът за замразяване на наемите в Берлин разтърсва строителния сектор в града

Компанията за ремонт на покриви Jörg Jahnke Dachbau в Берлин е изправена пред новогодишен спад, който е рядко срещан в историята ѝ. „Това е пълно бедствие“, казва управляващият директор Йоахим Медер. „Загубих поръчки за 4,5 млн. евро. Все едно някой просто е загасил лампата“, споделя той пред Financial Times.

Виновникът всъщност е планът на властите в Берлин да замразят наемите за пет години – ход, който критиците определят като една от най-значимите намеси на жилищния пазар в столицата след обединението на Германия.

Законодателната мярка, която трябва да влезе в сила до март тази година, е отговорът на Градския съвет на жилищната криза, която не дава признаци на успокоение. Пренаселен с бежанци заради Brexit, чужденци, пристигнали да празнуват в града, и амбициозни технологични предприемачи, Берлин е в режим на растеж, населението му се увеличава с 40 хил. души на година. Но достъпните жилища остават оскъдни. Наемите са се удвоили през последните десет години, тъй като новото жилищно строителство не успява да издържи на темпото на растящото търсене.

Катрин Ломпшер, която е министър по жилищната политика в провинциалното правителство в Берлин, признава, че идеята за замразяване на наемите е „радикална“, но настоява, че е уместна реакция на жилищната ситуация, която тя определя като „драматична“. Никой друг германски град не е регистрирал толкова рязък ръст на наемите през последните десет години, а предвид факта, че 85 на сто от жителите на Берлин живеят в жилища под наем, жилищният въпрос става „взривоопасен“, казва Ломпшер.

„Нуждаем се от нови решения. А това означава не само да строим повече апартаменти, а и да защитаваме наемателите от прекомерен ръст на наемите“, коментира тя пред репортери.

Но икономисти, консервативни политици и строителната индустрия реагираха с възмущение. Критиците твърдят, че мярката ще има опустошителен ефект върху инвестиционния климат в Берлин, който вече беше разстроен от прекомерната бюрокрация и дългите забавяния в планирането.

„Доверието в съдебната система е разтърсено, а когато това доверие е унищожено, е необходимо много време за възстановяването му“, казва Маня Шрейнер, управляващ директор на профсъюза на строителите в Берлин-Бранденбург.

Според нея последиците вече се усещат. Собствениците са спрели всички големи строителни работи, тласкайки към криза заетите в строителния сектор като зидари, водопроводчици и електротехници. „Те на практика спряха да правят всичко с изключение на спешни ремонти. Виждаме първи отменени поръчки, а инвестиции, които първоначално бяха планирани за тази година, намаляват драматично… Наборът от поръчки се свива бързо“, допълва Шрейнер.

Предупрежденията за забавяне заваляха както от частния, така и от държавния сектор. Профсъюзът BBU, който обединява частни и държавни строителни компании в Берлин и Бранденбург, казва, че членовете му очакват да загубят приходи на стойност 1,1 млрд. евро през идните пет години, да инвестират с 5,5 млрд. евро по-малко от планираното и да намалят строителството най-малко с една четвърт вследствие на замразяването на наемите.

Законът ще замрази наемите на нивото им от средата на 2019 г. за 1,5 млн. апартамента, построени преди 2014 г. За новите договори за наем той налага таван въз основа на възрастта на сградата и качеството на обзавеждането й, вариращ от 3,92 до 9,80 евро на кв. м. Наемателите, чиито наеми са значително над горната граница, могат да кандидатстват за намаляването им. Градският съвет счита, че около 340 хил. наематели отговарят на критериите за понижаване на наема.

Икономисти предупреждават за щетите, които законът ще нанесе на жилищния пазар в Берлин. Германският икономически институт в Кьолн съобщи в неотдавнашно проучване, че той ще намали стойността на някои имоти с над 40%.

„Особено частните инвеститори, които навлязоха на пазара от 2015 г. насам и купиха апартаменти в Берлин, може да изпаднат в тежка финансова ситуация“, отбелязаха авторите Пека Загнер и Михаел Фоигтлендер.

Но мярката среща повсеместна подкрепа от населението. Гневът към частни предприемачи като Deutsche Wohnen, най-големия собственик на жилищни имоти в Берлин, расте от години. Компанията има репутация, че ремонтира сградите си и след това вдига наемите, въпреки че тя настоява, че наемите й са близо до средното ниво в германската столица.

Гневът прерасна в кампания за изземване на имотите от Deutsche Wohnen и други големи предприемачи и предоставянето на собствеността върху тях на държавата. Активисти събират подписи за провеждане на референдум в града по въпроса.

Германски медии твърдят, че кметът на Берлин от Германската социалдемократическа партия (ГСДП) Михаел Мюлер настоявал за замразяването на наемите като начин за успокояване на радикално настроените членове на правителството си, подкрепящи идеята за „социализиране“ на наличните жилища в столицата, които са частна собственост.

Мюлер заяви през ноември, че има послание към частните инвеститори. „Казвам, че не можете да правите, каквото си поискате в този град. В този град правителството и администрацията определят граници“, заяви той пред списание Spiegel.

Противниците на замразяването на наемите се надяват, че съдилищата в Германия ще реагират. Християндемократическият съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел оспорва мярката пред Германския конституционен съд и е уверена, че тя ще бъде отменена. Партията се позовава на неотдавнашно правно мнение от федералното вътрешно министерство, според което регионалното правителство в Берлин няма правомощията да ограничава наемите.

Но дори мярката да бъде отменена, може да са необходими години за заличаването на отрицателните последици от нея, твърди Медер. „Заради замразяването на наемите никой не иска да инвестира в Берлин. Просто вече не си струва“, казва той.