Жилищният пазар в Атина се съживява, стимулиран от чуждестранните купувачи

 „Атина се завърна от мъртвите“, казва Савас Саваидис, президент и главен изпълнителен директор на гръцкото подразделение на Sotheby’s International Realty. Това е точното усещане за град, който многократно в 5000-годишната си история се е издигал до славни висини и е претърпявал поражения, пише Financial Times.

Въпросната „смърт“ е финансовата криза в Гърция през 2009 г., която доведе до спад на икономиката с 27% - от брутен вътрешен продукт на стойност 242 млрд. евро през 2008 г. на 176 млрд. евро през 2015 г., сочат данни на гръцката статистическа служба Elstat.

Трансакциите с жилищни имоти в страната намаляват с над 70% през същия период, а правителството предприе мерки за строги икономии, за да се бори с натрупания дълг, равняващ се на 180% от БВП, предизвиквайки безредици в столицата.

Цените на  жилищата, обаче, остават под нивата им отпреди кризата.

Историческият чар и средиземноморският климат на града имат очевидна притегателна сила за чуждестранните купувачи. „Атина съчетава гръцкия нюх – стилът на хората, гостоприемството и жизнеността ни, с близостта до много добра природа край града“, казва Данае Цакирис, директор на консултантската компания Savills в Атина.

Ръстът на продажбите се ускорява от програмата „златна виза“. Тя беше задействана през 2013 г., за да стимулира икономическия растеж, като предоставя разрешение за местопребиваване на граждани на страни извън Европейския съюз (ЕС) и на техните семейства срещу закупуването на имот на стойност над 250 хил. евро. От издадените 5302 разрешения на инвеститори до момента 3464 са предоставени на китайски купувачи, следвани от купувачи от Турция, Русия и Египет.

Повечето се насочват към централни квартали като „Колонаки“ и „Плака“, където цените на луксозните апартаменти започват от 4000 евро на кв. м и могат да достигнат 8000 евро за жилища с гледка към Акропола, древната цитадела, издигаща се над града. В най-престижните квартали цените на апартаментите може да достигат 12 хил. евро на кв. м, но все още са наполовина на цените в луксозните квартали в Милано, Париж или Лондон, отбелязва Саваидис.

Тъй като над половината от покупките от чужденци са с инвестиционна цел по данни на Savills, Атина преживява бум на Airbnb. „Атина е слънчева, много спокойна и има някои предимства, които търсят младите хора“, казва фотографът Спирос Рент, който живее между родния си град и Берлин.

„С увеличаването на популярността на Airbnb семейства с ниски доходи, имигранти и студенти не успяват да намерят жилища под наем и постоянно се изместват към покрайнините и още по-нататък“, допълва той.

Засилването на апетита на инвеститорите ограничава наличностите в центъра на града, съобщава Savills. Въпреки това историческият център на Атина не е единственият район, който се радва на внимание. Редица проекти по крайбрежието променят т. нар. Атинска ривиера – на около 16 км от центъра на Атина, в опит да насочат градския живот към морето.

Пристанището в Пирея е едно от най-големите търговски пристанища в Европа, но строителството на крайбрежна магистрала през 60-те години на миналия век създаде бариера към плажа. Проектът „Хелиникон“ на стойност 8 млрд. евро, който трябва да бъде завършен до пет години, цели да промени това.

Проектът с площ от 620 хектара, който се изгражда на мястото на бившето международно летище и обхваща 3,5 км от крайбрежието, представлява „нова община“ от гледна точка на размера, казва Цакирис. Той ще включва парк от 200 хектара - най-големият крайбрежен парк в Европа, търговски и бизнес квартали и домове за 22 хил. души.

„Хелиникон“ следва завършването на проектирания от Ренцо Пиано културен център „Ставрос Ниарчос“ в крайбрежната зона на залива Фалиро през 2016 г., включващ нови сгради за Гръцката национална библиотека и Гръцката национална опера.

С оглед на тези развития и предложението на новия гръцки премиер Кириякос Мицотакис за понижаване на корпоративния данък от 28% на 24% догодина Саваидис е оптимист, че цените на имотите ще продължат да растат.

„Всички макроикономически фактори вървят в правилната посока. Намираме се в началото на възстановяването на имотния ни пазар без дори да вземаме предвид въздействието на гръцката банкова система, която върши работата си, а именно да отпуска кредити на хората“, казва той.