ING определя средната продажна цена в Амстердам на 470 хил. евро спрямо средно национално равнище от 300 хил. евро, а средните доходи на домакинствата в Холандия достигат 51 500 евро. Много от най-бедните хора в Амстердам са защитени от тавани на наемите, които са въведени за 53 на сто от имотите, според данни на ING. Най-големи затруднения изпитват домакинствата със средни доходи и младите хора.
„Големият въпрос е какъв град искате да създадете“, казва Микеле Блом, икономист в ING. “Някои смятат, че средната класа тласка града напред, отговорна е за иновациите и откритостта. Ще бъде ли Амстердам същото място, ако бъдат изтласкани“, пита Блом.
Някои от жителите на града са избрали да го напуснат. 33-годишният икономист Берт Колин се установил в близкия Утрехт. „Градът е само на 20 минути с влак от Амстердам. Много хора на моята възраст правят същото“, споделя той.
Властите в града обещаха да предприемат мерки. „Нямаме против да сме популярни, но трябва да опитаме да защитим града си, така че не само хора с много пари да могат да живеят тук“, казва заместник-кметът Лоренс Ивенс.
В края на май Ивенс забрани на Airbnb да оперира в някои квартали, предостави приоритетен достъп до жилища на младите хора наред с учителите и медицинските сестри и направи по-трудно за спекулантите да разделят имоти на няколко жилища.
Действията му обаче създадоха напрежение с националното правителство в Хага.
„Има притеснения, че новите регулации ще отблъснат потенциални предприемачи, но те все още не са се сбъднали“, казва Даниел Коерхюс от управляващата Народна партия за свобода и демокрация. Като доказателство той цитира данни, според които цените на жилищата са по-високи в Амстердам, отколкото в Хага или Ротердам, „където контролът върху наемите не е толкова голям“.
„Въпросът е как Амстердам да остане достъпен и в същото време да привлича инвестиции“, казва Себастиаан Фабер, преподавател в Oberlin College.
Паричната политика не помага. Очаква се основната лихва на Европейската централна банка (ЕЦБ) да остане на историческо дъно до 2020 г., което ще задържи разходите по обслужване на ипотечните кредити на по-ниско ниво. Според Клаас Кнот, гуверньор на Холандската централна банка, който е член и на Управителния съвет на ЕЦБ, ниските лихвени проценти са факторът, допринасящ лихвите по ипотечните кредити да са на „такова ниско ниво, каквото не смятам, че сме виждали преди в Холандия“.
Както градът, така и националното правителство опитват да увеличат предлагането на жилища, като настояват строителната индустрия да изгради един милион жилища до 2030 г. Миналата година Амстердам е издал 8639 разрешения за строеж, казва Ивенс. „В Амстердам никога не са били строени толкова много жилища като миналата година“, допълва той.
Недостигът на работна ръка затруднява усилията, допълва той. В същото време се засилва напрежението около увеличаващия се брой чужденци, които притежават имот в града.
Гледайки към доковете, които са емблема на икономическото отваряне, стимулиращо ръста на Амстердам, Коузи е притеснен, че напрежението променя характера на града, който процъфтява именно заради отварянето си.
„Някои хора обвиняват чужденците, но не трябва да се противопоставя една група на друга. Всеки трябва да може да има място тук, от града зависи да го осигури. А дотогава ние всички трябва да проявяваме толерантност един към друг“, смята Коузи.