Жилищата в големите европейски градове стават все по-недостъпни

Жилищата в големите градове в Европа стават все по-недостъпни, тъй като повишаването на цените изпреварва ръста на доходите и изтласква жители от най-популярните градове на Стария континент, пише Financial Times.

Рейтинговата агенция Moody’s е проучила достъпността на жилищата в десет основни града в Европа – Лондон, Амстердам, Берлин, Дъблин, Франкфурт, Лисабон, Мадрид, Милано, Париж и Рим.

Купувачите в тези градове са се нуждаели средно от разполагаемите си доходи за 15 години, за да придобият имот без ипотечен кредит миналата година спрямо 12 години за периода 2005-2007 г. В Париж, Лондон и Амстердам жителите са се нуждаели от разполагаемите си доходи за 18 години, за да си позволят средната цена на имот в града без ипотечен кредит.

Какво се крие зад тази тенденция?

Купувачите на първо жилище са пострадали от неприятната комбинация от растящи цени на жилищата и забавяне на ръста на заплатите. Жилища

Цените на жилищата са нараснали над средното национално равнище в големи европейски градове като Берлин, Дъблин и Амстердам между 2012 и 2018 г., след възстановяването на Европа от финансовата криза през 2008 г., показва изследването на Moody’s.

В Берлин повишаването на цените на жилищата е надхвърлило средното равнище за страната с над 30% между 2012 и 2018 г., а в Амстердам ръстът на цените на жилищните имоти е изпреварил средното национално равнище с 35%.

В същото време ръстът на заплатите се е забавил и разполагаемите доходи на европейските граждани изостават от повишаването на цените на жилищата.

В Дъблин разполагаемите доходи са нараснали с 10 на сто между 2012 и 2018 г., като изостават с около 80 процентни пункта спрямо повишаването на цените на жилищата, сочат данните на Moody’s. Голямото търсене на жилища в тези градове вероятно ще оказва натиск за повишаване на цените, а чуждестранните купувачи също играят определена роля. В Лондон азиатските купувачи съставляват около 50 на сто от всички чуждестранни купувачи, сочат данни на Центъра за жилищна политика на университета в Йорк.

Има ли някаква утеха за купувачите на първо жилище?

Не съвсем. Намаляването на достъпността кара хора, които може би са искали да закупят жилище, да премислят и вместо това да заживеят под наем или да придобиват имоти по-далеч от центъра на града.

По-голямото търсене означава по-високи наеми и спиране на спестяванията за закупуване на жилище. Проблемът е особено изострен сред младите хора в градове като Берлин, Лондон и Париж предвид „относително ниските им доходи и по-нестабилна работа в сравнение с останалите заематели“.

Същевременно в някои европейски градове има и недостиг на ново жилищно строителство. В Мадрид, например, старите жилища съставляват над 80% от всички жилищни продажби.

Мадрид обаче дава малка надежда на евентуалните купувачи. Имотите в града са по-достъпни, отколкото през 2005 г., въпреки че достъпността е намаляла през последните четири години.

Кой се възползва от това положение?

Собствениците на жилища в Airbnb. Търсенето на жилища под наем от туристи подкрепя жилищния пазар и тласка нагоре печалбата от имоти в платформата. Сред основните градове в Европа Лисабон, Париж и Амстердам имат най-голям дял от жилища, използвани за краткосрочно отдаване под наем, показва докладът. Някои градове на Стария континент, като Берлин и Барселона, положиха усилия да ограничат растежа на краткосрочното отдаване на жилища под наем и да въведат лицензи.

Повечето местни власти не се възползват от бума на Airbnb, тъй като много от тях не събират туристически данъци от собствениците на жилища, предлагани на платформата. През 2014 г. Амстердам стана първият европейски град, който подписа договор със стартъпа от Силициевата долина за събиране и плащане на такива данъци.