Кипър планира бюджетна субсидия за длъжници с ипотечни заеми за 3,4 млрд. евро

И печелившите са...

Замисълът на новата програма е държавата да подпомогне финансово изпадналите в затруднение кредитополучатели, като по този начин ги стимулира да започнат да обслужват своите ипотечни заеми. Кандидадите да се възползват от нея трябва да постигнат споразумение с банката за преструктуриране на техния кредит и трябва да отговарят на редица подоходни критерии. След некокократни промени те бяха затегнати, за да се гарантира, че от схемата ще се възползват кредитополучателите, които не са в състояние да изплащат ипотеките си, а не стратегически нарушители.

Схемата се прилага за заеми, които са класифицирани като необслужвани към 30 септември 2017 г. Задължително е те да бъдат обезпечени с основно жилище, като при това неговата пазарна стойност трябва да е до 350 000 евро. Годишният брутен доход, даващ право за кандидстване за ипотечна субсидия, варира от 20 000 евро /за едночленни домакинства/ до 60 000 евро /за семейства с най-малко четири зависими лица/. Нетните активи на домакинствата, с изключение на основното жилище, не могат да бъдат повече от 80% от пазарната стойност на основното жилище, като лимитът е до 250 000 евро.

Одобрените кредитополучатели ще плащат 2/3 от месечната си вноска по преструктурирания заем, а останалата 1/3 е за сметка на парите на данъкоплатците, тъй като се поема от бюджета. Според сегашните разчети цената на тази една трета за облекчаване на длъжниците, за която ще се бръкне държавата през 2019 г., възлиза на 33 млн. евро, а за 25 години – какъвто ще е периодът на възможно разсрочване, приносът на данъкоплатците в погасяването на чужди ипотечни кредити, ще достигне около 825 млн. евро.

Схемата има за цел да намали неизплатената главница и лихвения процент по кредитите, както и да удължи изплащането. През първите 7 години погасяване на кредита ще се начислява плаващ лихвен процент, базиран на шестмесечния процент на Euribor плюс 2.5%. Общият лихвен процент /шестмесечен Euribor плюс маржа/ по заема не може да бъде по-голям от 3.5%.

Ако по време на участието си в програмата длъжниците прекратят вноските си, те губят бюджетната субсидия, договорът с тях ще бъде анулиран и банката ще може да изнесе имота им на търг.

Първата стъпка за реализация на „Estia”, след като тазгодишният ѝ транш бе освободен на 21 януари, е сключването на споразумения между правителството и банките, които ще участват в плана. Този правен документ ще съдържа всички разпоредби на схемата и ще очертае задълженията на всяка от страните. Очаква се този първи етап да бъде финализиран през февруари, а през март ще бъде обявено началото на програмата за подаването на заявления от заемополучателите за включване в схемата. Срокът за кандидатстване ще е два месеца и това време ще бъде през първата половина на тази година, съобщиха от Министерството на финансите.

По предварителни оценки около 15 000 длъжници от уязвимите групи, с необслужвани кредити в размер на 3.4 млрд. евро, ще отговорят на въведените критерии и условия. Очаква се най-много те да са от клиентите на Банката на Кипър, която има около 1 млрд. евро, идентифицирани като потенциално допустими по схемата. През изминалата седмица най-голямата кипърска банка обяви, че е изпратила писма до 4320 свои клиенти, с които ги информира за програмата „Estia“. Към момента 3790 души от тях са й отговорили, а 2980 кредитополучатели вече са изразили интерес да участват в схемата. Броят на клиентите, отговарящи на критериите за присъединяване към плана, може да достигне 5000 души, смятат в Банката на Кипър.

Moody's: положителна за банките

Интересът на банките за участие в правителствената програма е голям, тъй като това е възможност поне частично да погасят предоставените от тях и неизплащани заеми. Финализирнето на плана „Estia” е положително за банките в Кипър, тъй като субсидирането на кредити ще спомогне за намаляването на голямата тежест на банките от необслужвани заеми и ще улесни разрешаването на значителна част от техните проблемни кредити, заяви рейтинговата агенция Moody's в своята прогноза миналата седмица, след освобождаването на годишния бюджетен транш.

В тази насока са и аргументите на правителството за очаквания положителен ефект от програмата. Тя ще помогне на страната да се справи с проблема с прекаленото кредитиране, което е оставило голям обем необслужвани заеми, като при това спасява основното жилище и осигурява стабилност на икономиката, позволявайки й да расте без тежестта на „лошите” дългове, подчерта неведнъж Министерството на финансите в защитатата си на новия план.

Ползата за банките е един от основните аргументи, но с обратен знак – срещу схемата, на опозиционните партии, които продължават да критикуват програмата. Основната цел на „Estia” е „да субсидира банките, докато няколко милиона евро ще излязат от джобовете на данъкоплатците и ще влязат в джобовете на банките”, подчерта в свое изявление основната опозиционна партия, лявата АКЕЛ. Според нея схемата е предназначена „предимно за банките, така че те да могат да се отърват от техните проблемни кредити и да бъдат в господстващо положение над кредитополучателите”, а не за защита на обществото и гражданите. Програмата не дава възможност за участие и финансова подкрепа на представители на наистина уязвимите групи, които нямат доходи, за да влязат в процедурата за преструктуриране на погасяванията по кредита, не могат да изплатят заемите си и рискуват да загубят дома си, посочи още АКЕЛ.

Тези опасения бяха потвърдени от финансовия министър Харис Георгиадис. Той призна, че схемата изключва групата затруднени кредитополучатели, чиито доходи са толкова ниски, че дори с договореностите за преструктуриране и облекчаване те не могат да се вместят в плана, защото не могат да отговорят на условието да изплащат две трети от заема си и така не могат да бъдат жизнеспособни кредитори по схемата. За тези уязвими граждани държавата ще подготви други схеми, свързани със системата на социално подпомогане, и планове за предоставяне на социални жилища на нуждаещите се, обеща министър Георгиадис.