Жилищната криза в Германия стимулира черен пазар за бежанците

Фирас заменил гражданската война в Сирия с хаотичен бежански лагер в Германия. Сега той иска дом. От януари 2016 г. 28-годишният мъж е живял в три различни бежански лагера в Бавария, но вече е изтощен и не може да понася шума през цялата нощ.

„Не мога да спя, не мога да уча, противопожарната аларма се включва най-малко два пъти седмично посред нощ“, казва Фирас. Той е жертва на острия недостиг на жилища в Мюнхен, задълбочен от притока на мигранти, който сви вече ограничените наличности в града и създаде черен пазар на наемни жилища.

Въпреки че отговорили на над сто обяви за жилища в интернет, те все още не могат да намерят къде да живеят. „За да намерите апартамент в Мюнхен, трябва да познавате някой германец или да платите пари на черния пазар. Нямам тези пари и не познавам никого“, казва Фирас, който подобно на останалите интервюирани от Ройтерс бежанци не желае да разкрие фамилията си.

Той е един от 280-те хиляди души, регистрирани като кандидати за убежище в германската Служба за мигранти и бежанци през 2016 г. След като хората получат статут на бежанци, местните агенции по заетостта обикновено им плащат наема, докато си намерят работа, но съществува таван на помощите, а конкуренцията за евтини жилища е ожесточена.

Местни активисти са притеснени, че недостигът на жилища пречи на интеграцията на бежанците. Въпреки че предлагането на апартаменти в големите градове в страната е ограничено, Мюнхен е най-скъпият град в Германия, отчасти заради почти нулевите налични жилища, показва доклад на Deutsche Bank.

Високите строителни разходи и стриктните регулации възпрепятстват строителството. Но населението на града расте бързо, тъй като хората се установяват в него от други части на Германия и от чужбина.

От 82 млн. души, живеещи в Германия, около 1/8 са чужденци, сочат данни на националната статистика. Повечето идват от други страни членки на Европейския съюз.

Според изследване на Deutsche Bank от 2018 г., когато населението на града расте, цените на жилищата също поемат нагоре. Между 2009 и 2014 г. населението на Мюнхен е нараснало със 170 хил. души, а цените на жилищата са се повишили над два пъти през същия период.

„Това положение не засяга само бежанците. Придобиването на какъвто и да е апартамент в Мюнхен, достъпен или не, е трудно“, казва Щефан Дуенвалд в централата в Мюнхен на Баварския бежански съвет.

Социологически изследвания преди регионалните избори този месец показаха, че жилищата са сред основните притеснения на избирателите.

Заради ограничения брой социални жилища бежанците се конкурират с германци в частния сектор, но трябва да се справят с езикови бариери и дискриминация.

Изследване на Берлинския институт за интеграция и миграция установи, че собствениците на жилища не са склонни да дават имота си под наем на бежанци, защото се притесняват, че те няма да разберат правилата – например, кога да изхвърлят боклука или че неделите трябва да са „тихи дни“.

Тъй като бежанците се чувстват изключени от пазара, притеснението им стимулира развитието на алтернативна система от наемни жилища. Много бежанци съобщават, че брокери на черния пазар позволяват на хора с пари да избягват опашките, като предлагат да им осигурят апартаменти срещу определена такса.

Базел, който не желае да разкрие фамилията си, години наред не успявал да намери къде да живее. Той също мразел живота в лагера. През април 2016 г. негов приятел му дал номера на брокер. По време на кореспонденцията им в WhatsApp брокерът казал на Базел, че можел да му намери жилище срещу 3000 евро, но той отказал.

„Не исках да създавам проблеми като бежанец, а и все още нямам работа, така че не можех да си го позволя“, разказва той пред Ройтерс. Впоследствие Базел успял да си намери апартамент, тъй като негов германски приятел се съгласил да му стане поръчител и така станал правно отговорен за наема, ако той не може на плаща.

Брокерите дават предимство на по-заможните бежанци, като им позволяват да избягат от лагерите без да търсят жилище, което може да продължи с години.

Елиф Бейнер от Мюнхенския бежански съвет казва, че затегнатият пазар на жилища в града оказва негативно въздействие върху интеграцията в страна, в която имиграцията продължава да разделя обществото.

"В лагерите те са с останалите бежанци, така че не говорят на немски. Ако ходят на училище или опитат да учат езика, нямат среда, за да се съсредоточат или да учат добре“, отбелязва тя.

Тобиас Щраубингер, говорител на Асоциацията на баварските жилищни компании, смята, че проблемът е свързан с политиката на правителството. „Преди десет години посланието беше, че Германия е изградена, имаме достатъчно къщи и не се нуждаем от повече. Сега няма достатъчно апартаменти за всички“, казва той.

Агенцията за градско планиране и строителни регулации в града е съгласна, че достъпните жилища са един от най-належащите проблеми в Мюнхен.

Въпреки че властите в града обещаха да строят 8500 жилищни единици на година до 2021 г., Deutsche Bank смята, че това е недостатъчно и прогнозира през януари, че жилищните площи вероятно ще останат недостатъчни до 2030 г.
Но местните жители се противопоставят на нарастването на гъстотата на града. Протестиращите посочват притеснения като увеличен трафик и потенциална загуба на слънчева светлина.

През 2004 г. жителите на Мюнхен гласуваха на референдум срещу високите жилищни сгради в стила на Франкфурт. „Референдумът все още резонира тук“, казва брокерът на недвижими имоти Миша Кунц.

„Това е противопоставяне между хората, които са нови в града и имат ниски доходи, и тези, които вече имат жилище. Политиците са в губеща ситуация. Те губят или защото не могат да осигурят жилища, или заради протестите“, допълва той.

Освен че работи като брокер на недвижими имоти, Кунц е съосновател на организацията „Мюнхенски доброволец“, която наема апартаменти от собственици и след това ги отдава повторно под наем на бежанци. За по-малко от две години организацията е отдала повторно под наем 20 апартамента – 15 на бежанци и пет на германци с ниски доходи.

Но без драстично увеличаване на наличните жилища положението едва ли ще се подобри забележимо.

Дотогава Фирас трябва да продължи да търси. „Просто искам нормален живот“, споделя той, преди да се завърне за още една нощ в лагера.