Италианските строителни компании създават проблем за 118 млрд. евро на банките

Италианските банки са изправени пред главоболие за 102 млрд. евро, точно когато са най-неподготвени да се справят с него.

Толкова пари са отпуснали те на изпитващите затруднение строителни компании в страната, сочат данни на Италианската централна банка. Но в момент когато компанията Astaldi планира да преструктурира дълг на стойност 2,5 млрд. евро, три от шестте водещи италиански строителни компании са или в несъстоятелност, или преговарят с кредитори. Строителният сектор има най-много компании със спрени плащания в Италия, сочат данните. Италиански

Италианските банки вече изнемогват заради въздействието на растящата доходност по италианските държавни ценни книжа върху капиталовите им нива. Те също така имат лоши заеми на стойност 260 млрд. евро – най-високото равнище в Европейския съюз, останали от последната финансова криза и рецесия. На фона на общите кредити, държани от италиански банки, които надхвърлят два трилиона евро, загубите на строителните компании едва ли ще създадат системен риск, но проблемите в сектора идват в изключително лош момент.

“Италианските банки са изправени пред двоен проблем заради експозицията си на кредити за строителни компании и държавни ценни книжа“, казва Карло Алберто Карневале Мафе, професор по бизнес стратегия в университета „Бокони“ в Милано. „Рискът за строителните компании от изпадане в неплатежоспособност расте, а банките са вързани с  кредити и гаранции за милиарди за тези компании“, допълва той.

Строителните компании усещат бремето от годините на ограничаване на държавните разходи, провала на начинанията в чужбина и бавен растеж. Миналия месец Astaldi, втората по големина строителна компания в Италия, поиска защита от кредиторите и има срок до март да представи план за преструктуриране, за да избегне спиране на плащанията по банковите заеми на стойност 1,6 млрд. евро и облигации на стойност 890 млн. евро.

Банките са вързани не само с кредити за изпаднали в затруднение строителни компании. Заедно със застрахователните компании те са предоставили гаранции за 23 млрд. евро на най-големите строителни фирми. Те им помагат да печелят договори, като показват, че проектите няма да бъдат спрени заради финансов натиск. Само Astaldi, Condotte и Trevi са разполагали с гаранции за около 5 млрд. евро миналата година, сочат данни от отчетите им.

Новите правила за отчетност, които бяха въведени тази година, известни като IFRS 9, постановяват, че банките трябва да предвидят предварително разпоредби за загуби по кредити и гаранции, ако има риск строителната компания да фалира. Това означава, че разпоредбите срещу дълга на изпаднали в затруднение строителни компании скоро може да се проявят в счетоводния баланс на банките при следващия сезон на отчетите.

“В Италия реалната икономика може да предизвика банкова криза. Експозицията на кредиторите към строителството и инфраструктурата може да бъде една от причините за нея“, казва Луиджи Бутилионе, основател на консултантската компания LB-Macro.

Рискът от затруднени строителни компании за основния капитал на банките е малък в сравнение с притежаваните от тях италиански държавни ценни книжа на стойност 375 млрд. евро и предоставените кредити на компаниите на обща стойност 870 млрд. евро. Но проблемът е достатъчно сериозен, за да бъде обсъждан на най-високо държавно ниво.

По-рано тази година план за комбиниране на активите на затруднени строителни компании с помощта на държавната банка Cassa Depositi e Prestiti беше представен на бившия италиански министър на икономическото развитие Карло Календа. След като движението „Пет звезди“ и „Лига“ дойдоха на власт, Календа беше заменен и съдбата на предложението остава несигурна, казват запознати източници.

Натискът върху италианските строителни компании е част от проблемите, налегнали индустрията в Европа като цяло, а именно затягането на държавните разходи, заради които някога доходоносните държавни договори започнаха да намаляват. В последните две години испанските компании Abengoa и Isolux Corsan създават огромни загуби на кредиторите си, а британската Carillion рухна под бремето на дълговете си през януари.

Държавните разходи на Италия за инфраструктура са намалели с около 70% в последните десет години, казва Филипо Монге, преподавател по строителна икономика в университета в Торино. Италиански

Наред със занижените държавни разходи постепенната промяна на правилата за обществените поръчки, която започна през 90-те години на миналия век, накара строителните компании да управляват концесии вместо да получават пари за проекти. Това означава, че компаниите финансират работата си, като вземат повече дълг, често през пазара на облигации, който сега обслужват по-трудно заради намаляващите печалби.

“Компаниите, които не са приспособили оперативната и финансовата си структура, както и уменията си да се конкурират при сегашните пазарни правила, изпитват затруднения и тази тенденция ще се запази“, казва Адриано Бианки, управляващ директор в консултантската компания Alvarez & Marsal в Милано. „Пак заради регулаторни промени те може да създадат системна заплаха за цялата финансова система“, допълва той.