Достъпността на жилищата в САЩ е доста ограничена в градските зони на страната, но в най-големите градове често предградията са най-недостъпни, показва анализ на имотната агенция Zillow, цитиран от онлайн изданието propertywire.com.
Намирането на дом в рамките на бюджета им е основно притеснение както на наемателите, така и на купувачите на жилище, сочат данните на агенцията.
Купувачите на жилище в градовете трябва да отделят по-голям дял от доходите си (26,5%) за месечните вноски по ипотеката, отколкото купувачите на жилище в предградията и селските райони, съответно 20,2% и 13,4%.
В градските зони на Сиатъл, например, купувачите трябва да отделят 40,4% от доходите си на месец за жилищни разходи, което е повече в сравнение с купувачите на имоти в предградията (27,4%) или селските райони (24,4%). Това важи за по-малко от една трета от най-големите пазари в страната.
Предградията са най-предпочитани от купувачите на жилище днес, като 48% от всички купувачи на имоти избират да се сдобият с дом в периферията на града. Според анализаторите обаче животът в предградията е по-голямо финансово бреме за купувачите на близо половината от най-големите пазари в страната, или 17 от 35-те най-големи града в сравнение с разходите за жилища в градските или селските райони.
В Сан Диего, например, разходите за дом в предградията „изяждат“ 40,9% от средните доходи на домакинствата. Плащанията по ипотека за жилище в селските райони се равняват на 37,3% от средните доходи, а разходите за жилище в градската част отнемат 35% от обичайните доходи.
„Изборът на място за живот зависи от много фактори, различни от чисто финансовите. Размерът на жилището и близката инфраструктура трябва да отговарят на нуждите или да се доближават максимално до тях“, казва Скайлър Олсен, директор на отдел „Икономически изследвания“ в Zillow.
В цялата страна наемателите, които подписват нови договори за наем, обикновено харчат повече от месечните си доходи за жилище от собствениците главно заради все още ниските лихви за купувачите.
В национален план наемите в градските райони изискват 36,8% от средните доходи на домакинствата на месец, което е доста над препоръчваните 30%. Наемите в предградията също са леко над този праг, като изискват 31,8% от средните доходи на домакинствата. Наемите в селските райони създават най-малко финансово бреме, като се равняват на 23,9% от обичайните доходи.