От известно време насам градове като Берлин растат с до 40 хил. души на година, казва Михаел Войгтландер, имотен експерт в Германския икономически институт. Сходно е положението и в други 15 големи града, пише Deutsche Welle.
В резултат на това недостигът на жилищни площи повишава наемите и цените на имотите с ужасяваща бързина. Миналата година наемателите в големите градове е трябвало да плащат средно с 9% повече за нови договори за наем – истинска благодат за инвеститорите в имоти.
Луксозни апартаменти в квартал Мите в Берлин обещават годишна дохдност от 10% и повече. Контролът върху наемите, обявен помпозно от християндемократите и социалдемократите на последното заседание на парламента, не промени положението.
Това развитие, което сега привлича много международни инвеститори в Германия, беше изострено преди всичко от бързия скок на цената на земята и на имотите. В градските зони все по-рядко се срещат развити терени за застрояване, затова и са силно ценени от предприемачите.
Федералният институт за изследване на строителството, градските въпроси и социалното развитие (BBSR) изчисли, че строителните парцели са станали с 27% по-скъпи между 2011 и 2016 г. В най-желаните градове като Берлин, Мюнхен или Франкфурт повишаването на цените е значително по-голямо.
А в градовете, в които земята е толкова скъпа, строителството е в застой. В момента Германия изпитва недостиг от около един милион апартамента, показват икономически изследвания.
Собствеността на жилище задълбочава неравенството
Дори експертите са удивени от степента на неравенството в Германия като цяло по отношение на собствеността върху имот. В един от месечните си доклади Deutsche Bank изчислява, че най-богатите 10% от домакинствата притежават близо половината от имотите в страната.
Проблемът е, че голяма част от това имотно богатство се основава на стойността на земята, която сега принадлежи на общността като цяло, казва данъчният експерт Дирк Льор от университета в Триер.
Стойността на земята се създава от публичния сектор. Това означава, че засега неправилните хора се възползват от повишаването на цената й. Ако къща в квартал Мите в Берлин струва значително повече от жилище в слаборазвити райони като Харц или Айфел, това се дължи главно на свършената работа от публичния сектор, казва Льор.
Ако даден град разполага с метро, музеи, театри и болници, това повишава стойността на сградите частна собственост, но собственикът няма принос за това. Льор смята, че е необходима преоценка и ясно разграничение между парцела и сградата.
Той е изчислил, че „печалбите от земята без принос“, произтичащи от притежаването на къща на централна локация, възлизат на около 150 млрд. евро (185 млрд. долара) на година. Това са пари, предназначени за собствениците, а не за частни джобове или международни инвеститори, смята Льор.