10 години след спукването на балона жилищната криза в Ирландия не е отминала

Десет години след спукването на балона на пазара за недвижими имоти, който нанесе тежки последици, Ирландия възобнови икономическата си динамика, но продължава да е в тежка жилищна криза, разкъсвана от недостиг и шеметно повишение на цените, пише в анализ на Жюлиен Лагаш за АФП.

От 2013 година, когато цените на жилищата удариха пода, цените "купува" на жилищата в Ирландия са скочили с 47%. Също толкова напрегнато е положението и на пазара на наемите, където годишните повишения са двуцифрени.

"Преди цените бяха прекалено високи, но пък сривът им бе такъв, че днес виждаме връщането им на техните дългосрочни нива, подкрепени между другото от благоприятните икономически условия и силно търсене", коментира Киърън Маккуин, икономист в Института за икономически и социални изследвания (ESRI).

Пазарът на недвижими имоти вероятно ще стане жертва на връщането на растежа и заетостта, след като междувременно строителният сектор, който понесе тежък удар по време на кризата, все още трябва да навакса изоставането си. Дефицитът е особено силно изразен в градовете, където е съсредоточена бизнес активността, и той тласка нагоре средната национална цена за наемите до 1159 евро месечно. 

Тази тенденция към повишение вероятно ще продължи още две години, прогнозират мнозинството експерти, или, с други думи, докато предлагането се развие и поеме нарастващото търсене.

За сметка на това Киърън Маккуин не очаква да се появи нов балон. Елементите не са налице, казва той, подчертавайки, че балонът, заформил се през 2007 година, е бил свързан с нарастването на кредитите, а днес, макар да отчитат значително активизиране, заемите тръгват от доста ниско равнище.

При все това въпреки отварянето на кранчето на кредитирането покупките на жилища са в застой заради цените, които могат да се повишават с до 500 евро седмично за ирландска класическа къща с три стаи, се отбелязва в материала, цитиран от БТА.

Пренаселени апартаменти

„Домакинствата със средни доходи, които печелят между 30 хил. и 70 хил. евро годишно, са притиснати в ъгъла: те не могат да купят жилище, нито пък да претендират за социално жилище", коментира Донал Макманъс, президент на Ирландския съвет за социално жилищно настаняване (ICSH), който предлага социални жилища.

Поради много оскъден фонд от социални жилища, които представляват едва 7 - 8% от пазара, Ирландия според него не спазва правилата на играта, защото липсват трайни решения, а това пък я прави силно зависима от частния сектор, определян като "непредсказуем".

В опит да придаде по-голяма гъвкавост на пазара ирландското правителство от година и половина обявява нови мерки в тази посока, от които последната бе съобщена миналата седмица: увеличение с 46% на бюджета за министерството на жилищното строителство, планирането и местното самоуправление през 2018 година с обещанието за нови строежи най-вече на социални жилища.

"Само че повечето проекти за социални строежи трябва да бъдат изпълнени от частници, а всичко това щеше да бъде по-евтино, ако мине през местните власти, които притежават терени и самите те могат да строят при по-добра цена", със съжаление посочва Френсис Дохърти, говорител на неправителствената организация "Питър Маквери тръст", която се бори срещу лошите жилищни условия.

"Правителството избира най-скъпия вариант и най-неефикасния, докато в същото време броят на хората без жилище нараства с 23% на годишна основа, а това е рекорд“, отбелязва с горчивина Дохърти.

Положението е толкова нестабилно, че се стига до "апартаменти, претъпкани с хора, които продължават да живеят със семейството си", твърди Финтан Макнамара, говорител на Ирландската асоциация на собствениците на площи за жилищно застрояване (RLAI), синдикат на собственици.

В тази обстановка според него правителството е сгрешило, "забранявайки напълно строителството на евтини жилища", на стаи без душкабини или без кухня, "в името на по-високите стандарти".

За да се облекчи натискът върху пазара за наеми, Дъблин все пак загатна това лято за хипотезата да върне практиката на наемане на такива стаи и обмисля и други пътища за действия като промяна в законодателството, за да се даде възможността да се строят по-високи сгради при сегашния лимит в столицата от 19 метра, което се равнява на 6 етажа.

Между другото правителството неотдавна реши да удвои данъка върху свободните терени до 7%, за да стимулира собствениците на терени, придобити след краха на пазара за недвижими имоти, да развиват строителството. Мярка, която бе приветствана от някои сдружения, които настояват за "по-малко морков и за повече тояга" спрямо частния сектор.