Банките в Кипър започват търгове за продажба на имоти на длъжници

“Червената” линия на “лошите” кредити

Цялостното прилагане на новото законодателство за преструктуриране на заемите и за разпродажба на имущество на длъжници цели да намали необслужваните кредити, които и сега – повече от три години след тежката финансова криза, продължават да са най-сериозният риск за кипърската банкова система.

В края на първото тримесечие на тази година необслужваните кредити са в размер на 25.7 млрд. евро, което представлява 48.36% от общия размер на кредитите в банковия сектор на страната. Преструктурираните заеми възлизат на близо 14 млрд. евро.

Усилията за преструктуриране на необслужваните кредити все още не са показали осезаеми резултати, въпреки че финансовите институции засилиха действията си в тази насока, бе посочено в доклад на Европейската комисия през април.

“Нивото на необслужваните кредити остава най-големият проблем пред банките”, заяви на икономическа конференция в Никозия в края на месец май управителят на Централната банка на Кипър Христала Георгаджи. Според нея основната причина за високия им размер е безпрецедентната икономическа криза в страната в последните години, която доведе до драматично намаляване на доходите. Много от фирмите и домакинствата, които са в свръхзадлъжнялост, се опитват да намерят начини за намаляването й, а не да вземат нови заеми, коментира гуверньорът. Постепенното подобряване на макроикономическата среда остава съществена предпоставка за облекчаване на проблема, подчерта Христала Георгаджи.

Предизвикателствата на необслужваните кредити са част от неблагоприятната бизнес среда в Кипър, въпреки постигнатия икономически ръст от 1.6% през 2015 г., ускорен до 2.7% през първото тримесечие на тази година, бе посочено и в оценка на представителството на МВФ в Кипър. Фирмите, които са в трудна ситуация заради прекомерна задлъжнялост, имат малък стимул да продължат с допълнителни инвестиции, след като от всяка печалба трябва да разпределят за покриване на техните заеми, смятат от фонда. Затова ефективен отговор на проблема с необслужваните кредити не само ще се отрази положително върху банките, но ще има и по-широк положителен ефект върху икономиката, според МВФ.

Необслужваните заеми като проблем не само за финансовата стабилност на банките след тежката криза и рекапитализацията им, но и за икономиката, вижда и финансовият министър Харис Георгиадис. Реформата в разпореждането с ипотекираните имоти е от съществено значение, тъй като това ще позволи на банките да започнат да дават заеми, които са необходими за финансиране на бизнеса и икономическото възстановяване на страната, подчерта той.

Тестът на новото законодателство

Новата правна рамка, регламентираща разпореждането с недвижими имоти за погасяване на задължения, балансира по най-добрия начин интересите на кредиторите и длъжниците и гарантира удовлетворяването на правата както на вложителите в банките, така и на кредитополучателите, коментира финансовият министър Харис Георгиадис. Според него се дават ясни гаранции за достъп на длъжника до правосъдие и правото му да обжалва пред съда, достъп до посредничество, надеждна процедура за определяне на стойността на ипотекирания имот и времето за неговата продажба.

Приемането обаче на пакета закони се превърна в истинска сага през 2014 г. Тройката международни кредитори настояваше за спешното въвеждане на нови правила, които да насърчат дисциплината в изплащането на заемите, където има възможност да се улесни процесът на преструктуриране на жизнеспособните кредити и да се дадат решения за тези, които не могат да погасяват задълженията си.

Всички партии в парламента, без управляващата ДИСИ, която обаче не разполагаше с мнозинство, бяха против законопроекта на правителството и натиска на тройката. Най-спорни моменти в продължилите месеци дискусии бяха защитата на основното жилище на длъжниците, методологията за определяне на цената за търга, правата на длъжника за предоговаряне, преструктуриране и изплащане на заема, самата процедура по продажбата и възможността за намеса на Централната банка на Кипър в процеса. Приемането на тези закони бе обвързано и с новата законова рамка на несъстоятелността, по която също течеше изключително оспорван дебат и която също бе изискване според меморандума.

Пакетът закони бе приет на инфарктно извънредно заседание на парламента в началото на септември 2014 г., но при гласуването му опозиционните партии внесоха толкова много и разнообразни предложения, че на практика съществено го измениха. Тройката международни кредитори обяви част от новосътворените разпоредби за несъвместими със сключения меморандум между нея и правителството на Кипър. Президентът Никос Анастасиадис пък наложи вето и върна в парламента два от законите, а други четири изпрати във Върховния съд за произнасяне по тяхната конституционосъобразност. Всичко това забави процеса с месеци, през които международните кредитори блокираха поредния транш от спасителния заем за страната в размер на 436 млн. евро.

Сега, със започващите търгове, банките в Кипър предстои да направят следващата стъпка в прилагането на уроците на кризата за своето възстановяване.