Гърция и представители на четирите институции, които отпуснаха последния заем за южната ни съседка - ЕК, МВФ, ЕЦБ и Европейския фонд за стабилизиране, са успели да постигнат съгласие по спорните моменти от прегледа на изпълнението на третата спасителна програма. Това съобщи гръцкото издание "Катимерини".
По-късно днес ще заседава и работната група на Еврогрупата, която трябва да прецени дали последните договорки между двете страни са задоволителни и има ли нужда от допълнителни промени. Очакванията са, ако има съгласие, Атина да получи 2 млрд. евро - следващо плащане от първия транш по споразумението, както и 10 млрд. евро за рекапитализацията на гръцките банки.
Една от най-спорните точки в последните преговори беше защитата на уязвими гърци с просрочени ипотеки. В Брюксел настояваха този проблем да бъде изчистен, защото той е пряко свързан със състоянието на банките.
Засега не са ясни всички подробности около постигнатото съгласие. Източници на "Катимерини" от правителствените среди коментират, че защита ще получат 25% от най-бедните потребители, които не могат да плащат своите задължения към банките. Те трябва да отговарят на няколко условия - стойността на имота им да не надвишава сумата от 170 хил. евро, а има и изисквания по отношение на доходите - до 8 180 евро годишно за един собственик, или 13 917 евро за домакинство от двама души, както и по 3 361 евро за всяко дете (но до две деца).
Допълнителна защита ще получат и собственици на по-скъпи жилища, но с ниски доходи. Става дума за имоти на стойност до 230 хил. евро. Така защита могат да получат около 60 на сто от гърците с ипотеки. Исканията на кредиторите бяха за по-ограничени мерки, като например защита от изземване да получат имоти на стойност до 120 хил. евро.
Друг спорен момент в преговорите между Атина и "четворката" беше и увеличаването на данък добавена стойност (ДДС) за частното образование до 23 на сто. След няколко неуспешни опита на премиера Алексис Ципрас да прокара идеята, правителството реши да замени тази мярка с налагането на данък от 5% върху хазартните игри.
Не е ясно обаче дали това предложение е удовлетворяващо за Еврогрупата, отбелязва още "Катимерини". Очакванията на централната власт в Атина са данъкът върху хазартните игри да донесе 540 млн. евро в гръцката хазна през следващата година.
Допълнително условие за отпускането на средствата е и одобрението на предвидените реформи от гръцкия парламент. Това трябва да стане до четвъртък (19 ноември).
Още за дълговата криза в южната ни съседка можете да прочетете тук
преди 9 години Ужасно лоша моя прогноза няколко часа преди атентата в Париж.."коментира | 13 ноември 2015, 19.30ч.ХА-ХА-ХА.. Чичо наближава последния танц на чичо Сам, в който на ЕС ще му се наложи или да помага вовеки на Гърците и другите горещи души от южните народи или ще CIA ще активират спящите ИСИЛ(CIA) клетки придошли като бежанци.. За този избор ще бъде напомнено чрез няколко терористични атентата в ЕС от ИСИЛ (CIA), ако Европа реши да отказва помощ на Гърция. Или иначе казано - на европа ще и бъде напомнено, "колко е важна Гърция за НАТО.."" отговор Сигнализирай за неуместен коментар