Недостигът на жилища като директна заплаха за икономиката на Швеция

Жилищната криза подклажда допълнително проблема с безработицата и подкопава устоите на социалната държава. Приблизително една трета от безработните в страната не са работили повече от шест месеца и се затрудняват с преместването на друго място, където биха могли да намерят препитание.

Същевременно за 15 години цените на жилищата в страната са се утроили. Средната цена на семеен дом в Стокхолм достига 4 млн. шведски крони (623 хил. долара) през третото тримесечие. Нивата на задлъжнялост на домакинствата в Швеция пък са сред най-високите в Европа, което притеснява и шведските власти, и Европейския съюз (ЕС), и Международния валутен фонд (МВФ).

Швеция вече е преминала през подобна ситуация в началото на 90-те години на миналия век. Растящите цени на жилищата и ръста при кредитирането предизвикаха срив на пазара на имоти, който събори цялата икономика. Този модел се повтаря и в други страни - Испания , Ирландия, Дания, както и Норвегия, за която МВФ предупреди, че жилищата са надценени с около 40 на сто.

Ситуацията притеснява централната банка на Швеция, но въпреки това все още не са завишени изискванията към купувачите на жилища с ипотека. Финансовият министър Андерс Борг наскоро коментира, че правителството няма да толерира по-нататъшно повишаване на цените на жилищата и ще предприеме стъпки за “охлаждане” търсенето на ипотеки.

Според анализатори обаче увеличаването на капиталовите изисквания към банките, завишаването на буферите срещу рискове от ипотечното кредитиране и вдигането на летвата за купувачите на жилища няма да реши проблема. Необходимо е качествена промяна на предлагането в посока повишение, либерализиране на пазара на наеми, опростяване на строителното законодателство и реформа на данъчната система.

Това обаче са спорни въпроси за политиците в Швеция. И докато споровете продължават, цените заплашват страната с “торнадо”, тъй като първокласният й инвестиционен рейтинг продължава да привлича инвеститори, търсещи убежище.