Ще успее ли британското правителство да реши проблема с недостига на жилища?

В момента Великобритания се нуждае от около 250 000 нови жилища годишно, за да отговори на търсенето. През 2012 г. е започнало строителството едва на 100 000, пише онлайн изданието International Business Times.

Това е една от причините жилищните разходи на Острова да са третите най-високи в Европа. Реформите в законите за планиране обаче продължават да се бавят, въпреки обещанията на правителството. Стимулите за ипотечния пазар пък биват изядени от намаляващите заплати и все по-ниските разполагаеми доходи.

Правителството е обявило жилищни гаранции за 10 млрд. паунда, за да подпомогне финансирането за компаниите, които строят нови имоти за отдаване под под наем и достъпни жилища. Помощта би трябвало да направи кредитирането по-евтино, но няма гаранция, че всички тези жилища ще бъдат реално построени.

Необходими са решителни действия на жилищния пазар и то възможно най-бързо, но консервативното правителство просто не може да предпише на пациента фискалното лекарство, от което има нужда, пише изданието.

Единствената опция на финансовия министър на Великобритания Джордж Озбърн, която той вече изключи, са капиталовите инвестиции. Ако държавата иска да бъдат построени повече жилища, социални и достъпни, тя трябва да бръкне в хазната.

През януари британският министър по въпросите на планирането Ник Боулс обяви, че ще "опрости строителната система и ще премахне и подобри регулациите, за да бъдат преодолени ненужните пречки". Едва 100 от общо 212-те действащи жилищни и строителни правила, станали обект на преразглеждането, бяха променени или премахнати. Повечето от премахнатите бяха от ерата на Маргарет Тачър.

Правителствената схема за насърчаване на кредитирането също няма да постигне целта си - а именно сериозно увеличаване на жилищното предлагане. Допълнителната помощ за хората, кандидатстващи за ипотечни заеми, е нещо много хубаво. Вероятно тя ще помогне на малък брой хора, като намали разходите им. Дали обаче тя ще доведе до достатъчен подем на търсенето, който на свой ред би предизвикал така нужното увеличение на предлагането?

Когато заплатите на практика намаляват, разходите за живот нарастват и масово се съкращават работни места, как може да се очаква човек да успее да спести достатъчно пари, било то и за по-малка първоначална вноска?.

Една от схемите, предшестващи "Помощ за покупка" - "Нова покупка" - е достатъчно красноречива. През първите девет месеца на действието си тя помогна едва на 1 500 души. Целта на правителството бе 100 000 души.

Търсенето на ипотечни кредити няма да се материализира в мащабите, на които се надява Озбърн. Безполезно е да се пилее време на жилищен пазар, на който не се обръща пряко внимание на основния проблем - недостатъчното предлагане.

Правителството обаче упорито отказва да отпуска финансиране за инвестиции, като настоява, че печели "финансово доверие", като намалява държавните разходи, за да преодолее структурния дефицит.

Властите обаче могат и трябва да отпускат заеми за строителството на жилища. На социално ниво това би подобрило живота на много хора, които ще могат да се преместят в нови и по-подходящи домове. Така ще намалее и броят на бездомните.

В икономически план ползите са ясни. Наемите ще се понижат, което ще облекчи натиска върху финансите на домакинствата и естествено ще понижи държавните разходи за жилищни помощи. Ще се понижат и надутите цени на жилищата. Ще се увеличат приходите от гербов налог. Строителните фирми отново ще се активизират, което ще донесе повече данъци в хазната и ще създаде нови работни места.