Над 2 хил. общински пътища у нас са в лошо или незадоволително състояние

Едва 200 общински пътища у нас са в отлично състояние. 900 са в незадоволително състояние, а 1200 – в лошо. Общата дължина на общинската пътна мрежа, която има нужда от ремонт и реконструкция е 11 250 км, съобщи Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) по време на конференцията „Градска инфраструктура и мобилност“, организирана от Градът медиа груп.

По предварителни разчети за реконструкцията им ще бъдат необходими 4,8 млрд. лв., а за превантивната им поддръжка са необходими още 600 млн. лв., допълни Георгиева. Общата дължина на четвъртокласната пътна мрежа у нас, на която собственик са общините, е 19 500 км.

„В сдружението на общините имаме пълна инвентаризация на общинските пътища, които са 3958, за всеки от тях се знае какво е експлоатационното му състояние в момента и от какъв инвестиционен ресурс има нужда, за да бъде приведен в добро състояние за ползване“, посочи тя.

За поддържането на общинската пътна мрежа няма предвидено финансиране по оперативни програми, нито могат да разчитат на приходи от винетки, тя може да разчита само на приходите от местните данъци и такси. Затова от сдружението на общините са започнали да предлагат преди две години на централното правителство да отделя по 300 млн. лв. на година за поддръжката на общинските пътища.

„Имаме уверение от министър Гроздан Караджов, че тази година ще можем да разчитаме на някакъв ресурс за общинската пътна мрежа. Събрахме пълна информация от общините с готовност да стартират строителни работи в настоящия строителен сезон. Имаме пълни досиета за 340 общински пътища, които могат да влязат в строителство до началото на лятото, те са предоставени на МРРБ“, каза Георгиева.

В София два от големите проекти, заложени в бюджета за тази година, също са свързани с подобряването на мобилността – това са разширяването на метрото и изграждането на вътрешния ринг на столицата с цел облекчаване на трафика в централната градска част, каза Дончо Барбалов, заместник-кмет по финансите и здравеопазването на Столична община.

Работата по разширението на метрото се очаква да започне тази година, като са предвидени две разширения на третия лъч, от които се очаква да се възползват около 170 хил. пътници дневно. Първият лъч е с три спирки от ж.к. „Хаджи Димитър“ до ж.к. „Левски“, като за него има сключени договори и се очаква финансирането да бъде осигурено от Плана за възстановяване и устойчивост.

„Общината е платила аванса по договорите, за да може да започнат подготвителните работи. Планът е новите участъци да бъдат въведени в експлоатация в края на 2025 г. - началото на 2026 г., като от тях се очаква да се възползват около 70 хил. души на дневна база“, посочи Барбалов.

Другият участък до „Слатина“ е с шест спирки, като за него в момента се провеждат тръжни процедури. „Те са напреднали и ако нещо не се обърка с цените, надеждата е през лятото да има сключени договори и работата да започне през есента“, каза Барбалов. Срокът на изпълнение на проекта е до края на 2026 г., а от разширението се очаква да се възползват около 110 хил. души на ден.

Финансирането е осигурено от държавния бюджет и заем от Европейската инвестиционна банка, който предстои да бъде подписан. Барбалов изтъкна, че метрото е най-евтиният превоз на човек при отчитане на средната продължителност на пътуване в различните превозни средства.

В Пловдив заради несигурната икономическа обстановка в момента не може да се предвиди кои от планираните проекти ще бъдат осъществени през тази година, каза Стефан Стоянов, заместник-кмет по образование, бизнес развитие и европейски политики в община Пловдив. Той все пак обаче очерта три големи регионални проекта, по които работи местната власт и които според него биха променили начина на развитие на Пловдив.

Първият е завършването и разширяването на околовръстния път, като проектът се оценява на 250-300 млн. лв. „Пловдив все още няма завършен околовръстен път. Надявам се това да се случи през тази година, а тепърва трябва да подготвим и проект за разширяването му. В града официално живеят около 560 хил. - 570 хил. души, а нерегистрираните жители, които живеят и работят в Пловдив и в региона, са между 80 хил. и 100 хил. души. Развитието на инфраструктурата обаче значително изостава“, призна Стоянов.

Вторият проект е за водоснабдяването на града от каскадата „Въча“, който е в идейна фаза от десетилетия, но предпроектните проучвания по него вече са приключили. „Той може да осигурява водоснабдяване на няколко десетки населени места, а втората му фаза включва и област Хасково. Проектът може да даде тласък за по-качествена питейна вода, по-добра инфраструктура и да намали разходите. В момента 80% от водоснабдяването в Пловдив и региона става с помпи, а при сегашната цена на тока това създава сериозни проблеми и разходите се вдигат с пъти“, обясни Стоянов.

Третият проект е за изграждане на градска железница, която да се превърне в алтернативен транспорт за жителите на региона. Градът има план за разширяване на жп мрежата, което да включва и част от индустриалните зони извън територията му, с което автомобилният трафик да бъде значително намален.

Друг от големите проекти за подобряване на градската среда в Пловдив е свързан с развитието на старите тютюневи складове, като идеята е там да се обособи нова градска зона по подобие на Капана с офиси и обслужващи сгради. „Очаквам скоро да имаме решение от Министерството на културата след няколко години на разговори. Тази зона има потенциал да привлече инвестиции за няколко стотин милиона лева в кратък период“, посочи Стоянов.

Градът си поставя да цел и да подобри десеткилометровата крайречна ивица около река Марица, която в момента не се използва достатъчно добре. „Трябва да променим близо 20 км. Подготвяме конкурс, който да даде възможност на повече архитектурни групи да работят по въпроса и да помислят за практично решение как бързо и без голям бюджет зелените пространства да бъдат пригодени още по-добре за хората с допълнителни велоалеи и пешеходни зони“, отбеляза Стоянов.

В Бургас един от големите проекти за подобряване на мобилността в града е изграждането на северния обход, като се очаква работата да приключи до средата на лятото. „Финансирането е от държавния бюджет, но общината ще бъде отговорна за изготвянето и реализирането на проекти за осветлението и локалните платна на обхода“, каза арх. Емил Бурулянов, главен архитект на община Бургас. Обходът трябва да изведе целия транзитен трафик от магистрала „Тракия“ към пътя I.9 за Варна и морските курорти.

В града се работи и по няколко проекта, свързани с най-големия жилищен комплекс „Меден рудник“. Планиран е южен обход, който да се превърне във втора връзка към жилищния комплекс, да облекчи трафика и да подпомогне някои от индустриалните зони, предлагайки алтернативен маршрут за трафика. Изготвени са и проекти за две големи кръгови кръстовища в квартала, които са в идейна фаза и се изготвят количествени сметки.

„Те са голям проблем, защото цените на материалите се покачват с 2% до 3% на ден. Трудно може да се планират и да се правят бюджети за строителство и това вероятно ще е така през цялата 2022 г., надявам се тя да не е нулева за строителството и ограничена само до текущи ремонти“, каза Бурулянов.

Той акцентира и върху общинската програма „Моят град, моят квартал, моята улица“, в която могат да участват всички граждани с отношение към междублоковите си пространства. Те са свободни да дават предложения какво да се случва там, като най-честите искания са за допълнителни озеленявания, паркоместа, детски площадки. Проектите се изготвят от общината и се предоставят на етажната собственост за изпълнение, обясни Бурулянов. Миналата година по програмата са подадени 176 заявления, от които са одобрени 120. Общо 33 са завършените междублокови пространства през 2021 г., а четири са в процес на изпълнение. За тази година е предвидено да започне работата по още десет.

Продължава работата по изграждането и на лодкостоянки в Бургас, като през миналата година е завършено рибарското пристанище в „Ченгене скеле“. Тази година предстои изграждането на лодкостоянка в близост до бургаските солници, а идеята на местната власт е заедно със съществуващите рибарски пристанища и лодкостоянки да се създаде междуквартален морски транспорт.

Във Варна един от големите проекти, който е във фаза на проучване, е за изграждане на лека железница, съобщи арх. Виктор Бузев, главен архитект на община Варна. В момента той е в процес на обсъждане с бизнеса и гражданите, а за финансирането му вероятно ще се разчита на европейски средства и банково кредитиране.

„Тази година ще се съсредоточим върху фиксирането на идейните параметри, за да можем догодина да преминем към техническа фаза и търсене на варианти за финансиране. При тези проекти обаче е много важна обвързаността с други общини в региона, за да се облекчат пътуванията на хората между общините“, посочи Бузев.