2022 г. - нулева година за общинските инвестиционни проекти?

Голяма част от инвестиционните проекти на общините са блокирани заради високите цени на енергията и на строителните материали. Недостигът по всеки от проектите за строителни дейности в момента е средно между 30% и 40%, съобщи Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) по време на конференцията „Градска инфраструктура и мобилност“, организирана от Градът медиа груп.

В същото време общинските бюджети за 2022 г. все още не са приети, което по думите на Георгиева се случва за първи път от 1997 г., а планирането се случва във висока степен на неизвестност и непредвидимост.

„В момента общините понасят по тежък начин силния ръст на цената на енергоносителите. На базата на реални данни от фактури на общините имаме необходимост от още 85 млн. лв. за ток и 25 млн. лв. за газ, за да покрием поне разходите за цените на енергоносителите. Имаме и ръст от 30% на цените на строителните материали при липсващ механизъм за индексиране на договорите и осигурен за това финансов ресурс“, каза Георгиева.

По думите ѝ е малко вероятно общинските проекти по програмите за европейско финансиране и Плана за възстановяване и устойчивост да стартират през тази година.

В момента общините имат сключени договори за изпълнение на инвестиционни проекти на стойност 2,2 млрд. лв. Почти 100% от това финансиране е европейско, т.е. изпълнението им трябва да приключи до края на 2023 г., когато е крайната дата за допустимост на разходите по тях, съобщи Георгиева.  Но разчетите за инвестициите към момента са правени през 2017-2018 г. и днес са неактуални. „Така се стига до масов отлив от участие в търговете, които в момента обявяват общините“, посочи Георгиева.

Кметове на общини съобщават, че договори по обществени поръчки за започнати обекти вече са отказани от техните изпълнители, на обявените търгове не се явява никой, асфалтовите бази в много градове са затворени повече от десет дни и никой не оферира цена на ключовите строителни материали.

„Това забавя и блокира инвестиционния процес. Невъзможно е дори и да имаме собствени средства да дофинансираме проектите, по които вече имаме избрани изпълнители, тъй като Законът за обществените поръчки ограничава възможността публичният възложител – държава или община, да предостави финансов ресурс, ако разполага с такъв, на избрания от него изпълнител, за да бъде довършен инвестиционен проект. Затова се оказваме в ситуация договори, които са в процес на изпълнение и изпълнителите са се оттеглили от тях, да бъдат прекратени, след което общините да опитват да обявят нова обществена поръчка за половината обект, който да бъде довършен с актуализираните цени“, каза Георгиева.

Тя обясни, че голяма част от инвестициите в малките общини се правят чрез Програмата за развитие на селските райони, която обаче работи с референтни цени от 2016 г. „Няма жива сила в България, която да убеди Държавен фонд „Земеделие“, че през 2022 г. цените на строителните материали са твърде различни от референтните цени, с които са одобрявани инвестиционните проекти на общините. Затова в момента не се изпълняват проекти на общини по тази програма“, заяви Георгиева.

По думите ѝ същата е ситуацията и с проектите за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, където референтните стойности по Националната програма за енергийна ефективност са към 25 януари 2016 г. „Тези проекти на общините няма как да бъдат изпълнени, те са блокирани, не можем да изберем изпълнител по тях и да приключим ангажиментите си по договорите за безвъзмездна финансова помощ“, посочи Георгиева.

Допълнителен проблем за инвестициите в общински проекти с европейски средства са финансовите корекции. „Те са изключителен бич за общинските проекти с европейско финансиране и повишават цената му с минимум 10%, защото няма проект на община, на който да не е наложена финансова корекция. Вече два програмни периода живеем в тази реалност, очевидно има обща системна грешка, а не само на бенефициентите, които биват наказани, но системата отказва да прояви разбиране към общата грешка и да намерим съвместно решение“, каза Георгиева. Затова по думите ѝ много кметове се замислят дали и как ще участват в проектите в следващия програмен период, ако не бъде изчистена системната грешка.

Според Георгиева правителството осъзнава проблема с ръста на цените на строителните материали, но все още няма решение. Обсъждат се варианти за индексиране на всички договори в изпълнение не само на общините, а на всички публични институции, за да се отпуши строителният процес и строителният сезон 2020-2022 г. да бъде спасен.

„Решението, което се обмисля, е да има индексация по видове работи, а не по типове договори. Ще бъдат определени пет групи строителни дейности, за които ще се приемат проценти за индексиране и паралелно се подготвя методическо указание към Агенцията за обществените поръчки, чрез което да бъде указано на възложителите как да анексират договорите си в изпълнение, така че допълнителният финансов ресурс да бъде даден на строителите“, посочи Георгиева.

Докато чакат решението на правителството общините са ограничили до минимум инвестиционната си активност, защото преосмислят разходите си за 2022 г. „Общините ще се постараят с бюджетите си да гарантират основните публични системи – улично осветление, сметосъбиране, поддръжка на общинските ясли и детски градини, социални услуги и след това ще се съсредоточат върху инвестиционните си програми, ако има възможност за тях“, каза Георгиева.

Бюджетът на София също все още не е приет и според заместник-кметът по финанси и здравеопазване Дончо Барбалов при късмет това може да се случи едва в края на март, но е възможно приемането му да се забави до април. „Неприятни са ограниченията в закона за разходите – лимитите не могат да надхвърлят плащанията за миналата година, а при тези цени на енергоносителите, хранителните и другите свързани разходи, това е сериозно предизвикателство“, посочи Барбалов.

В Пловдив бюджетът тепърва предстои да бъде внесен за обществено обсъждане, така че общината няма да може да работи по никакви проекти през първото тримесечие, а вероятно и през част от второто, съобщи заместник-кметът по образование, бизнес развитие и европейски политики в община Пловдив Стефан Стоянов. През миналата година вторият по големина град у нас е разполагал с бюджет от 470 млн. лв., а тази година вероятно ще доближи 500 млн. лв.

Инвестиционният портфейл също ще бъде един от върховите и ще достигне около 40 млн. лв. и въпреки това без допълнително финансиране и европейски средства поддържането на инфраструктурата ще стане почти невъзможно заради ръста на цените на материалите и инфлацията, посочи Стоянов. Той не изключва забавяне и спиране на проекти заради липсата на достатъчно финансиране. Според него част от решението на проблема е поне известен дял от приходите от данък общ доход и данък печалба да остава в общините.

В Бургас представеният бюджет е на обща стойност 400 млн. лв. и е по-голям със 70 млн. лв. спрямо предходната година. „Въпреки това капиталовата ни програма никога не е била толкова бедна. Тези средства стигат колкото да платим общите разходи заради завишените цени на всички продукти“, коментира арх. Емил Бурулянов, главен архитект на община Бургас. Според него годината ще бъде тежка за всички общини. „В момента общините са в нокаут и не знам това как може да бъде променено“, отбеляза той.

Бурулянов смята, че индексацията на цените по сключените договори трябва да е с минимум 50% и призова държавата да улесни тромавите в момента процедури за изграждане на собствени фотоволтаични паркове от общините или реализация на други проекти, свързани с използване на възобновяеми енергийни източници.

Според арх. Виктор Бузев, главен архитект на община Варна, през 2022 г. общините трябва да се съсредоточат основно върху довършването на идейни концепции и проекти и да подготвят технически проекти с достатъчно детайлни количествени сметки, така че когато икономическата обстановка се стабилизира, да имат готовност с проектите, а бюджетирането им да е максимално близо до реалността, за да бъдат изпълнени, без да бъдат ощетявани.