Браншови организации в строителството искат радикална промяна на законодателството

Сред приоритетите на браншовите организации е и намаляването на административната тежест. Според тях в момента процедурите по изменения, съгласуване и одобряване на общи и подробни устройствени планове, както и издаването на разрешения за строеж са тромави и продължителни, тъй като се изисква съгласуване и одобрение от множество институции. Затова според бранша е необходима е оптимизация на процеса, която да разпредели правилно отговорностите между участниците в строително-инвестиционния сектор.

За тази цел се предлага да бъдат въведени нови фази на проектиране – първата е т.нар. „инвестиционен проект за одобряване“ (ИПО) с намален обем и съдържание, на базата на който администрацията да издава разрешение за строеж. „Искаме да прекратим практиката в държавните администрации да се внасят купища ненужни чертежи на хартиен носител, които да затормозяват с несвойствени функции служители на администрацията. Дали това ще доведе до намаляване на броя на служителите в държавната администрация нека да решат съответните ведомства“, каза арх. Борисов.

Следващата фаза е „инвестиционен проект за изпълнение на строителството“ (ИПИС), който да бъде отговорност на главния проектант на обекта и да подлежи на регистрационен режим, но не и на разрешителен. По този начин ще се прекрати досегашната практика по дублиране на дейностите на администрацията и на експертите – автори и консултанти на проекта.

Браншът предлага още да се намали броят на районите за планиране - до четири (вместо досегашните шест), да се регламентира само един вид общ устройствен план (вместо четири в момента), както и да се въведат пет степени (вместо три) за височина на застрояване с различни градоустройствени изисквания - много ниско, ниско, средно, високо и много високо.

Друго искане е за електронизиране на услугите в архитектурно-строителния сектор с цел намаляване на административната тежест с прекалени и ненужни регулации, съгласувания и разрешения и ограничаване на корупционните практики.

Освен това според бранша устройственото планиране трябва да бъде обвързано с реалните възможности за публично финансиране, като се предвиждат средства и конкретни срокове за реализация на публичните проекти в общите и подробни устройствени планове.

„В Германия от датата на подаване на документи в дадена община до издаване на разрешение за строеж минават средно между 52 и 62 работни дни. При най-добро стечение на обстоятелствата и спазване на всички срокове, които са зададени от нашата администрация в България това отнема 278 работни дни“, коментира инж. Илиян Терзиев, председател на Управителния съвет на Камарата на строителите в България (КСБ). Дългите срокове и непредвидимостта отблъскват потенциални инвеститори, създават несигурност по отношение на цените и може да наложат повторно проектиране след издаването на съответното разрешение, допълни той.

Според инж. Георги Шопов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП) администрацията трябва поне да не пречи на строителството, което съставлява около 9% от БВП на страната. „Целта на сдружението ни е да направим административната база такава, че на всички участници в строително-инвестиционния процес да е лесно, просто и работещо. Имаме много инициативи в тази насока и в момента имаме уникален шанс това да се случи с новото правителство и заявеното от него желание за нулева толерантност към корупцията и намаляване на административната тежест“, отбеляза Шопов.

Браншът настоява също за активен диалог и взаимодействие между гражданите, професионалните организации и администрацията при създаването на важни нормативни документи в сектора, за да се гарантира максимална публичност и прозрачност на процеса, като се предоставят възможности за обратна връзка и експертен диалог по темата. Измененията на законодателството в областта на инвестиционното проектиране и строителството да се извършват единствено след проведено обсъждане с бранша и след извършване на оценка за въздействието, искат браншовите организации.

„До момента предложенията ни се спускаха и в рамките на няколко дни или седмици трябваше да дадем становище. В общия случай препоръките ни не се вземаха под внимание“, коментира инж. Атанас Ангелов, председател на Българската асоциация на архитектите и инженерите-консултанти (БААИК).

Браншовите организации предлагат още в кратки срокове да бъде създадена национална електронна платформа, чрез която да се осъществява онлайн подаването и съгласуването на инвестиционните проекти, както и издаването на разрешенията за строеж. Новата платформа трябва да осигурява прозрачен и структуриран достъп до информация относно параметрите и движението на инвестиционните проекти. Предлага се сформирането на работна група по проекта с участието на експерти от Министерството на електронното управление, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, вицепремиера по ефективно управление и професионалните организации в сектора.

Браншовите организации настояват също изпълнението на приоритетите в сектора да става в синхрон с добрите европейски практики, за да се създадат благоприятни условия за развитието на бизнеса и привличането на инвестиции.

Савин Ковачев, консултант към КСБ, също очерта някои от проблемите, пред които са изправени участниците в строително-инвестиционния процес у нас – липсата на точен и актуален кадастър и липсата на яснота кой и на какъв принцип придобива собствеността върху земята и ще изгражда инфраструктурата. „От това зависи реализацията на строителните инициативи. В момента имаме блокирани цели квартали в големите градове, които не могат да се развиват инфраструктурно, а предприемачите нямат нормална бизнес среда“, изтъкна той. 

Според него трябва да се решат и принципни въпроси по отношение на системата за контрол на инвестиционния процес и до каква степен държавата трябва да се намесва в него. Ковачев смята, че правомощията на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) трябва да се свият, като това ще съкрати и сроковете за издаване на разрешенията за строеж.

„В момента те могат да се обжалват на три инстанции – първо го отменя ДНСК, а после решението на строителния контрол за отмяна на разрешението за строеж минава през обжалване на първа инстанция пред административните съдилища“, обясни Ковачев и допълни, че при сегашното състояние на съдопроизводството у нас това удължава неимоверно времето от издаването на разрешение за строеж до влизането му в сила.

Според него ДНСК няма към момента и човешки ресурс да изпълнява широките контролни правомощия, които са ѝ възложени.