Браншови организации в строителството искат радикална промяна на законодателството

Координационният съвет на браншовите организации в устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството предлага седем ключови приоритета за устойчивото развитие на сектора, както и конкретни политики и мерки за постигането им. Предложенията са резултат от продължителен процес на анализ и диалог между професионалните организации, а идеите за развитието на отрасъла бяха представени на съвместна пресконференция на седемте браншови сдружения, които формират Координационния съвет.

„Целта на мерките е максимално облекчаване на администрирането на строително-инвестиционния процес и дигитализирането му – от дигитално получаване на виза до дигитално предаване и одобряване на проекти и дигитално строително разрешение“, каза арх. Владимир Милков, председател на Управителния съвет на Камарата на архитектите в България (КАБ).

Браншовите организации настояват също за въвеждане на регистрационен, а не на одобрителен режим за проектите, което според Милков би скъсило сроковете и би облекчило граждани и инвеститори в хода на проектирането, одобряването и строителството.

„Не на последно място искаме да разтоварим главните архитекти от тежкото бреме да одобряват проекти, за да се съсредоточат върху визията на съответната община, която ръководят. Освен това има достатъчно недобросъвестни архитекти, които се възползват от правомощието си да одобряват проекти и това води до корупционни практики и търговия с влияние“, коментира арх. Милков.

КАБ предлага също да бъдат прецизирани членовете в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които определят възлагането на проектирането и строителството на едно и също лице, т. нар. инженеринг.

„Искам да подчертая, че ние не сме против инженеринга, но в текстовете от закона трябва да се прецизира къде той е най-подходящ като процедура за обществена поръчка“, каза арх. Милков. Той уточни, че инженерингът се прилага във всички европейски страни, но те са дефинирали в кои области и видове сгради той е най-подходящият инструмент и къде трябва да се наблегне изцяло на архитектурния конкурс.

Браншовите организации предлагат архитектурният конкурс да се прилага при големи публични сгради и обекти с големи публични държавни или общински инвестиции, а инженерингът да се използва само при уникални обекти, за които няма ноу-хау в България – атомна електроцентрала, тунели и съоръжения, при типови сгради като супермаркети, инженерни съоръжения, помпени и пречиствателни станции.

Категорично против инженеринга в строителството се обявиха от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), според които то няма място в държавни и обществени поръчки. „Включително в закона е записано, че едно и също лице не може да бъде проектант и строител, т.е. в момента законът не се спазва. Ще отстояваме твърдо тази позиция и ако нямаме разбирателство в Координационния съвет, ще работим по тази тема отделно, тъй като за нас тя е важна“, коментира инж. Марин Гергов, председател на КИИП.

КАБ ще поиска в най-скоро време среща с министъра на финансите, за да обсъдят Закона за обществените поръчки и да предложат промени в него, засягащи инвестиционното проектиране и устройственото планиране. „Вярваме, че новото правителство ще възприеме предложенията ни и ще успеем да постигнем спешни промени в ЗУТ и да получим картбланш за работа по нов закон или кодекс“, каза Милков.

„Браншът е единодушен, че е дошло време за радикална промяна на законодателството в сектора, която да намали административната тежест, да ограничи корупционните практики и да облекчи инвестиционния процес. Надяваме се, че политиката на промяна, заявена от новото правителство, ще припознае предложенията ни като възможност за качествена реформа в строително-инвестиционния сектор. Важно е държавните институции и браншът да работят заедно за постигането на качествена градска среда“, коментира председателят на Координационния съвет проф. арх. Борислав Борисов.

Той уточни, че вече има предварителен проект на кодекс, който обединява основните законови норми в строителния сектор, включително в ЗУТ, Закона за регионалното развитие (ЗРР), Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО), Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Целта е синхронизиране и интегриране на нормативна уредба на базата на единни принципи и терминология. По този начин ще бъдат разрешени дългогодишните проблеми, свързани с постоянните промени в ЗУТ и наличието на разнопосочни регламенти в нормативните документи в сектора“, каза арх. Борисов.

"Предстои проектът да бъде подложен на широко професионално и обществено обсъждане, след което се надяваме в координация с МРРБ да се стигне до официалното му разглеждане в държавните институции", допълни той.