IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

София през 2021 г.: Новото е (не)забравено старо

Най-показателно за управлението на София при кмета Фандъкова бе напускането на ръководителя на "Софияплан"

16:30 | 29.12.21 г.
<p>
	<em>Снимка: Pixabay.com</em></p>

Снимка: Pixabay.com


Друга емблематична за София сграда – Централните хали на бул. „Мария Луиза“, е напът да стане собственост на „Кауфланд“, след като досегашният ѝ стопанин, израелската компания „Ащром“, реши да я продаде, но ходът предизвиква притеснения дали ще се запази автентичният дух на сградата от 1909 г. в стил неовизантика, построена по проект на арх. Наум Торбов. Веднага след съобщенията в медиите за намеренията на германската верига за придобиване на историческата сграда на бул. "Мария Луиза" тръгна петиция с искане тя да бъде запазена като закрит пазар на дребни търговци, а експерти коментираха, че тази идея ще се загуби, ако вътре влезе която и да е съвременна търговска верига. Халите Халите

Визуализация "Кауфланд"

Проектът на "Кауфланд", който се наложи да бъде преработен веднъж, все още очаква одобрение от Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) към Министерството на културата заради статута на Халите на паметник на културата с национално значение. Засега от "Кауфланд" се ангажират да запазят изцяло автентичния облик на сградата и вътрешната обстановка, а по фасадата няма да има брандиране или реклама. Компанията, която планира да вложи 50 млн. лв. в обновяването на Халите, е готова да реализира проекта си за около шест месеца, след като той бъде одобрен от властите. Така още догодина историческата сграда може да се сдобие с нов вид. 

Опазването на историческите сгради - мисия (не)възможна?

В същото време друг архитектурен паметник в центъра на София, Къщата на Гешов на бул. "Патриарх Евтимий", е оставен да се руши през последните 20 години въпреки налаганите глоби на настоящия ѝ собственик "Артемида - БСИ" АД. Но след намеса на главния архитект на Столична община арх. Здравко Здравков поне няма да се превърне в седеметажен хотел, каквито намерения бяха изразени. В сградата, построена през 1907 г., е живял дипломатът Никола Гешов, който е племенник на министър-председателя от 1911 до 1913 г. Иван Евстатиев Гешов. До развитието се стигна, след като арх. Здравков се противопостави на плановете на настоящия собственик на имота на гърба на кино "Одеон" със заповед за служебно изменение на плана за регулацията и застрояването му. Заповедта му беше обжалвана от собственика, но през ноември Върховният администратиен съд реши окончателно в полза на Столична община. 

Още една оставена на разрухата историческа сграда в центъра на София, бившето кино „Възраждане“, пламна за втори път през ноември, а по вече познат маниер за огъня бяха обвинени клошари. Прокуратурата съобщи, че ще разследва случая, а служебният министър на културата Велислав Минеков определи инцидента като схема за унищожаване на ценна сграда за реализация на инвестиционни намерения. Случаят върна спомена за изгорелите Тютюневи складове в Пловдив, за изпепеления при пожар покрив на Царските конюшни в София, за Захарна фабрика.

След пожара Минеков обяви, че ще предложи на следващия парламент да приеме законови поправки, които да принуждават собствениците на сгради с голямо архитектурно значение да носят отговорност за тяхното опазване, а Столична община съобщи, че ще глоби собственика на стогодишния имот на бул. „Христо Ботев“ с 200 хил. лв.

Сградата, в която до 2016 г. се помещаваше небезизвестната поп-фолк дискотека „Син сити“, е собственост на хотелиера Красимир Георгиев, който в края на 2015 г. обяви намерението си да построи там нов петзвезден хотел. В сградата имаше пожар и през 2017 г., пораженията от който не са отстранени. Днешната съдба на червената сграда, където първоначално се е помещавал театър "Ренесанс", а по-късно и кино "Възраждане", буди още по-голяма тъга заради факта, че през 40-те години на миналия век е възстановена изцяло с доброволен труд след бомбардировките по време на Втората световна война.  кино кино

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Друга историческа сграда на ул. "Ангел Кънчев" 3, където в началото на века е живял авторът на българския химн Цветан Радославов, също е застрашена от притеснителна намеса, след като през пролетта стана ясно, че на гърба ѝ ще се строи нова осеметажна сграда. Това е станало възможно, след като главният архитект е одобрил изменение на Подробния устройствен план (ПУП). Инвестиционният проект предвижда да се изгради подземен паркинг на три нива с асансьор и има опасения, че за целта може да се събори част от къщата, която е със статут на единична недвижима културна ценност.

Кметът на район "Средец" Трайчо Трайков поиска преразглеждане на заповедта на главния архитект заради неточности, а във Facebook се появи петиция "Да предотвратим събарянето на още една къща-паметник на културата". Общината съобщи, че ще поиска от Министерството на културата и НИНКН да изготвят режим за опазване на сградата, а Фандъкова обеща, че историческата сграда няма да бъде събаряна или надстроявана. 

Още една красива историческа сграда в центъра на София - Къщата с ягодите, която също се руши от години, беше обявена за опасна и собственикът ѝ, бизнесменът Валентин Златев, е внесъл проект в Направление "Архитектура и градоустройство" (НАГ) за реконструкцията и възстановяването ѝ. През февруари той опроверга слуховете, че се готви да издигне на мястото ѝ офис или търговски център и обеща да възстанови сградата от 1930 г., в която е живяло семейството на банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович, в автентичния ѝ вид без никакви изменения. Притесненията тук са, че предлаганият проект предвижда къщата със забележителна архитектура да бъде съборена и след това реставрирана по автентични данни. Изтъкнатата причина за преизграждането е именно, че сградата била опасна. 

Общото между изброените имоти с историческо и архитектурно значение е, че се намират в центъра на града и са частна собственост, а притежателите им в повечето случаи са ги оставили да се рушат може би в очакване да рухнат сами (или с известна помощ като случаен пожар), за да построят на апетитните им терени хотел или офис сграда, генериращи доход. Общината и Министерството на културата налагат глоби, но без съществен ефект.

Последна актуализация: 05:11 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още