С поправки в ЗУТ регионалното министерство предлага връщане на уличната тегоба

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) предлага възстановяване на уличната тегоба в проект за изменение на Закона за устройство на територията (ЗУТ), който е качен за обществено обсъждане в портала strategy.bg.

Становища могат да се изпращат до 10 януари догодина.

Уличната тегоба е предвидена още в Търновската конституция и е прилагана без промени при действието на всички останали български конституции до отмяната ѝ през 1998 г. Тя допуска при първа регулация на дадена територия да се отнемат безвъзмездно до шест метра пред лицето на всеки урегулиран с плана имот, за да се изгради улица. Общината заплаща само заварените постройки и подобрения върху получения терен.

Отчуждаването е безвъзмездно, тъй като повишаването на стойността на имота се възприема като естествена последица от урегулирането, а шестте метра дават възможност за изграждане на улична мрежа с ширина до 12 метра при баланс на интересите между засегнатите собственици и местната общност, пишат авторите на предложенията за поправки.

Припомняме, че през ноември Конституционният съд отмени приети по-рано през годината поправки в ЗУТ, които предвиждаха разрешение за строеж да се издава само при приложена улична регулация. Промените, инициирани от кмета на София Йорданка Фандъкова и главния архитект на Столична община арх. Здравко Здравков, бяха оспорени от браншови организации в строителството, според които общината прехвърля върху частните инвеститори собствената си задача за отчуждаване на земята за изграждане на улици.

Миналата година Конституционният съд отхвърли и опита за поредно удължаване на изтичащите срокове за отчуждаване.

Още в началото на мандата на служебното правителство по инициатива на регионалния министър Виолета Комитова беше създадена работна група с участието на браншови организации в строителството, която да предложи най-неотложни промени в ЗУТ. Те стават факт в самия край на мандата на служебния кабинет. 

Според авторите на поправките приетата през февруари ал. 16 на чл. 148 от ЗУТ, която предвижда разрешение за строеж в урегулиран имот да се издава само при приложена улична регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа, затруднява инвестиционната активност и развитието на териториите, тъй като има реални пречки пред общините, включително най-големите от тях, за отчуждаване на необходимите имоти. Една от тях е, че към датата на влизане в сила на новата разпоредба сроковете за започване на административните производства за принудително отчуждаване по чл. 208, ал. 1 от ЗУТ са изтекли.

Освен това според авторите на поправките практиката сочи, че общините, включително най-големите от тях, не са достатъчно активни в отчуждаването на необходимите имоти, въпреки че прилагането на уличната регулация е тяхно правомощие. В отговор частните собственици даряват части от имотите си, попадащи в новопредвидени улици. През последните години общините със засилен инвеститорски интерес са придобили в пъти повече терени за улици чрез „дарения“, отколкото чрез принудително отчуждаване, което според МРРБ често обезсмисля плановете за регулация и не позволява правилното планиране.

Какво се предлага?

Законопроектът прецизира чл. 148, ал. 16, като посочва, че разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот се издава само при приложен план за регулация за имота и осигурен транспортен достъп.

Предлагани изменения и допълнения в Закона за общинската собственост (ЗОС) предвиждат извън случаите по чл. 16 отчуждаването на имоти или части от тях за изграждане на улици, булеварди, площади и прилежащи обществени тротоари, алеи и пешеходни зони, определени с план за първа регулация и с последващи планове, да е за сметка на собствениците в определен от закона размер, а в определени случаи – за сметка и на общината.

Когато отчуждаването е за сметка на частните собственици, всеки собственик отстъпва безвъзмездно шест метра пред лицето на имота. Съобразно ширината на улицата всеки собственик заплаща мястото до шест метра пред лицето на урегулирания имот, ако то е собственост на другиго. При предвидени улици с ширина над 12 метра разликата се заплаща от общината.

Отчуждаването на имоти и на части от тях за нови или разширение на съществуващи улици, булеварди, площади и друга транспортна инфраструктура, когато е приложен предходен план, е изцяло за сметка на общината, както е предвидено в ЗОС.

Предлага се също прокарването на задънени улици във всички случаи да е изцяло за сметка на собствениците на имотите, които имат лица само по тези улици. Отчуждаването на сгради, постройки, съоръжения, трайни насаждения и други подобрения в засегнатите поземлени имоти е за сметка на общината. Предвижда се също да не се дължи обезщетение за незаконните строежи.

ЗОС предвижда отчуждаването да се извършва по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. За да се гарантират правата и интересите на всички заинтересовани страни, е предвидено в производството по оценяване да участват както лицето, което дължи сумата, така и собственикът на отчуждавания имот.

Чл. 33б, ал. 5 от ЗОС предвижда планът за регулация да се счита за приложен с влизането в сила на решението на комисията, когато не се дължат плащания на заинтересованите страни, или от датата, на която собственика или общината са получили заплащане, с изтичане на три години от влизането в сила на решението на комисията, когато определената сума не е поискана от собственика на отчуждавания имот, с подаване на писмена декларация от собственика до кмета на общината, че не желае заплащане на дължимата сума.

С прилагането на плана за регулация отчуждените имоти стават публична общинска собственост. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри относно отчуждаванията се извършват по искане на общината или на заинтересованите лица.

За оптимизиране на сроковете на административните процедури се предлага комисията да се произнесе в 30-дневен срок от подаването на искането от собственика на имота. При отчуждаване за улици при първа регулация сроковете по чл. 208, ал. 1 от ЗУТ няма да текат.