Нов кодекс, който да замени ключови закони в строително-инвестиционния процес, предлагат браншовите организации в сектора, съобщава Камарата на архитектите в България (КАБ).
Проектът на новия Кодекс за териториално и регионално планиране, градоустройство, инвестиционно проектиране и строителство ще бъде разработен до края на годината. Новият нормативен документ ще обединява и интегрира темите на няколко ключови закона, регламентиращи строително-инвестиционния процес - Закона за регионалното развитие (ЗРР), Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО) и Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК).
Целта е четирите закона да бъдат заменени от единен кодекс, който да бъде устойчив във времето и да е в синхрон с добрите европейски и световни практики.
Решението за иницииране на законодателната реформа е било взето на заседание на Координационния съвет на професионалните организации в строително-инвестиционния бранш в сряда под ротационното председателство на КАБ.
Координационният съвет беше създаден през есента на 2020 г. с цел обединяването на браншовите организации по ключовите теми и проблеми, касаещи развитието на сектора. В съвета участват Камарата на архитектите в България (КАБ), Камарата на строителите в България (КСБ), Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), Камарата на инженерите по геодезия (КИГ), Съюзът на архитектите в България (САБ), Българската асоциация на архитектите и инженерите - консултанти (БААИК) и Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП).
Според браншовите организации е необходима законодателна реформа, която да разреши дългогодишните проблеми, свързани с постоянните промени в ЗУТ и наличието на разнопосочни нормативни документи в сектора, които често си противоречат и не защитават ефективно обществения интерес. Синхронизирането на цялата нормативна уредба на базата на единни принципи и терминология ще допринесе за устойчивото развитие на строително-инвестиционния процес и създаването на качествена градска среда, смятат те.
Целта е облекчаване на административните процедури, подобряване капацитета на публичната администрация, стимулиране на инвестиционната инициатива и на възможностите за публично-частно партньорство, ограничаване на корупционната среда, както и повишаване ролята на професионалните организации в процесите по вземане на важните решения в сектора.
Проектът на новия Кодекс за устройствено планиране и строителство ще бъде разработен и финализиран след поредица от дискусии и консултации с всички браншови организации в сектора. След това документът ще бъде внесен за разглеждане в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
До създаването и приемането на новия кодекс Координационният съвет ще продължи да работи за оптимизирането на ЗУТ и преразглеждането на последните му промени, които затрудняват инвестиционния процес.
През юни браншовите организации внесоха в МРРБ предложения за промени в ЗУТ с цел облекчаване на инвестиционната инициатива и създаване на условия за постигане на качествена архитектурна среда.
Архитектите предложиха да отпадне изискването разрешенията за строеж да се издават при приложена улична регулация, при която е задължително земята под основната улица към обекта да е общинска собственост. Браншът не е съгласен и с условието обектите да се въвеждат в експлоатация само при изпълнени мероприятия по изграждането на улици.
Друго предложение на КАБ предвижда проектирането и строителството да не могат да се възлагат на един и същ кандидат, участник или изпълнител в дадена обществена поръчка, тъй като според архитектите, когато едно лице изпълнява едновременно дейностите по проектиране, авторски надзор и строителство, т. нар. в практиката „инженеринг“, не може да се гарантира ефективното разходване на публични средства.
Архитектите предлагат също да се преразгледат промените в закона, свързани с принципите за определяне на височината на сградите, тъй като според тях новите правила ограничават осигуряването на архитектурно многообразие при проектирането на ниски сгради във вилните зони, населените места и курортите.