Как коронавирусната криза променя строителството и търсенето на жилища у нас?

Ипотечно кредитиране в подем

Миналата година и първата половина на тази е добра и за ипотечния пазар, което според Николай Лазаров, началник на управление “Продажби индивидуални клиенти” в Пощенска банка, се дължи на поведението на всички пазарни участници, както и на регулаторите с въведените банкови мораториуми за успокояване на пазара.

„2020 г. завърши с двуцифрен ръст от 10% на жилищното кредитиране, за разлика от потребителското и бизнес кредитирането, което се повиши само с 1%. Миналата година беше много по-добра за сегмента от първоначалните прогнози, а 2021 г. започва на нивата от 2020 г.“, отбеляза Лазаров и прогнозира, че ипотечното кредитиране ще запази здравословните си нива до края на годината. Той допълни, че около половината от хората, купуващи нови имоти, прибягват до финансиране от банка или друга финансова институция, докато останалите купуват с готови пари в брой.

Никола Стоянов отчете ръст на усвояването на много големи кредити и 200% скок на кредитирането, което компанията му е осигурила за купувачите. Той прогнозира, че тази година ипотечното кредитиране може да отбележи ръст от над 20%. Според него силното повишаване на жилищното кредитиране се дължи както на много ниските или дори отрицателни лихви по депозитите, така и на очакванията на хората, че цените ще продължат да се вдигат и то не само в София.

„Тази година отчитаме огромен скок на продажбите дори в малки градове като Видин, където цените за първи път са нагоре“, отбеляза той.

Според Стоянов в момента на пазара излизат твърде много жилища, резултат от бурното строителство през последните години, и това ще повлияе най-вече на цените на наемите, които може да намалеят или поне да останат на същите нива. Това ще доведе и до спад на доходността от жилищните имоти, която в момента е между 4% и 5% и е по-висока от средното равнище в Европа от около 2%. 

Предприемачи под натиск заради поскъпването на материалите

Според Румен Величков за момента строителният сектор е стабилен, но безконтролното по думите му покачване на себестойността на строителството „рано или късно ще изиграе лоша шега“. „Независимо колко ни струва грубият строеж, продажната цена има таван и няма да следва правопропорционално себестойността, колкото и да опитваме да наваксаме. За съжаление, заради безконтролното покачване на цените някои проекти вероятно няма да стартират, а други ще спрат по средата на строителството“, прогнозира той.

Никола Стоянов даде пример с нов проект на компанията му, чието реализиране предстои, при който офертната цена на грубия строеж се е увеличила с 45% спрямо нивото от миналата година заради поскъпването на материалите. „Това е голямо предизвикателство за инвеститорите“, посочи той.

Според Ралица Томова през последните шест месеца цените на основните суровини, които се влагат в строителството – метални изделия, арматура, тръби, всякакви материали на основата на петрол, са се повишили с около 40%.

„Най-голямото предизвикателство е как да съумеем да се справим с проектите, които са стартирани, без това да доведе до скандално повишение на цените. Инвеститорите са си направили разчетите към края на миналата година при съвсем други цени. Ние локално не можем да влияем върху проблема с поскъпването на материалите, така че трябва съвместно с всички участници в даден проект да търсим решение чрез оптимизации, дигитализации, за да се губи по-малко материал, проектантска подкрепа. Целта е да избегнем спиране или отказ от продължаване на проект или инвестиционно намерение“, каза Томова.

Иван Горанов допълни, че цената на парцелите също е проблем, който трябва да намери решение.

„Цената на земята поскъпва много спрямо РЗП на сградата, а заради липсата на инфраструктура, която обикновено инвеститорът се ангажира да построи, проектът се оскъпява и удължава във времето. Трябва да се съобразяваме с енергоразпределителните дружества, с ВиК дружествата и всичко да изграждаме за наша сметка, което е парадокс“, посочи той.

Горанов изтъкна и необходимостта от дигитализиране на административния процес по издаване на разрешения за строеж и за ползване, който е извън контрола на инвеститорите. „Ставаме заложници на хиляди бюрократични проблеми, които през годините се усложняват, вместо да се опростяват“, каза той.

Към проблемите в строителството се прибавя и сериозният недостиг на квалифицирана работна ръка.

Ралица Томова констатира отлив от обучението в инженерни специалности, тъй като голяма част от младежите са изкушавани от IT компании със заплати за младши специалисти, които не съществуват в строителния сектор. Недостиг има и при по-нискоквалифицираните работници в строителството.

„Очаквах след първата блокада, когато се заговори за завръщането на много българи от чужбина, най-вече на работници, които са изгубили доходите си, че те ще потърсят веднага реализация в строителния сектор, тъй като той не спря работа. Но техните очаквания за заплати са други и част от тях предпочетоха да си останат вкъщи, да изчакат, след което да се върнат в Западна Европа, така че успяхме да привлечем в нашия строителен сектор само малка част от тях“, отбеляза Томова.

Тя отчете ръст на запитванията за жилище от българи с добро образование, които са се завърнали в родината си заради блокадите, но допълни, че тепърва предстои да се види дали това ще се превърне в трайна тенденция.