41,1% от българите са живели в пренаселени жилища през 2019 г. при средно равнище от 17,2% в Европейския съюз, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.
Смята се, че човек живее в пренаселено жилище, когато то не разполага с минимум една стая за домакинство, една стая за двойка в домакинството, една стая за всеки човек на възраст от 18 години нагоре, една стая за двама души от един и същи пол на възраст между 12 и 17 години, една стая за две деца под 12 години.
За сравнение през 2018 г. 41,6% от българите са живели в пренаселени домове и 47,4% през 2010 г. По този показател България е на трето място в ЕС през 2019 г. след Румъния, където почти половината (45,8%) от населението живее в тесни жилища, и Латвия с 42,2%. След България се нареждат Хърватия с 38,5% и Полша с 37,6%. Пренаселени
46,5% от домакинствата у нас, които разполагат с доходи под 60% от средните за страната, са живели в пренаселено жилище през 2019 г. спрямо 39,5% при домакинствата с доходи над 60% от средните. Близо 60% от децата под 6-годишна възраст (58,4%) в България живеят в тясно жилище спрямо едва 16,2% при хората на възраст над 65 години.
В сравнение с предходната година делът на населението в страните членки на ЕС, живеещо в пренаселени домове, е намаляло леко във всички страни, като най-силен спад е отчетен в Полша от 1,6 процентни пункта.
Кипър е страната с най-нисък дял на домакинствата, живеещи в пренаселени жилища (2,2%), следвана от Ирландия с 3,2%, Малта с 3,7% и Холандия с 4,8%.
В ЕС като цяло 17,2% от населението е живяло в пренаселени домове през 2019 г., което означава, че не е разполагало с достатъчно стаи за размера на домакинството.
От друга страна обаче оставането сам в къщи дни наред също носи своите предизвикателства. В ЕС над един на всеки трима души (32,7%) е живял в твърде голямо жилище през 2019 г., което означава, че той е разполагал с повече стаи и конкретно спални за нуждите на домакинството. Пренаселени
Само 11,5% от българите живеят в рядко населени жилища при средно равнище от 32,7% в ЕС. Преди две години почти три четвърти от населението е живяло в твърде голямо жилище в Малта (72,6%), Кипър (70,5%) и Ирландия (69,6%). В Испания (55,4%), Люксембург (54%), Белгия (53,9%) и Холандия (53,4%) почти половината от населението е живяло в рядко населен дом.
От 2018 до 2019 г. делът на населението, живеещо в твърде голямо жилище, е намалял в повечето от тези страни с изключение на Люксембург, който е отчел лек ръст от 0,3 процентни пункта. Най-голям е спадът в Белгия с 4,7 процентни пункта.
За сметка на това домакинствата, живеещи в твърде голямо жилище, са под 15 на сто в Румъния (7,7%), Латвия (9,6%), Гърция (10,7%), България (11,5%), Хърватия (12%), Словакия (14%) и Италия (14,2%).
преди 3 години Абе я, те ще ми кажат в колко голямо жилище ще живея. Каквото мога да си позволя, в такова, а тези които не могат да се понапънат малко. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Сравняваме се с Европа, един от най-богатите континенти в света. Ако се мерим по този аршин, винаги ще сме зле. Няма лошо да вземаме пример от богатите държави, стига да не забравяме, че по света положението е още по-лошо. Но, все пак има и нещо положително. То е, че строителният сектор има потенциал за растеж. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години "11,5% от сънародниците ни обитават твърде големи домове, сочат данни на Евростат..."мхм , притесненията на Евростат полека лека ше се разсеят след ваксинацията . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Когато разликата между тристаен и двустаен е 50к лв, какво се очаква? А тия 11% са предимно възратни хора, останали сами. отговор Сигнализирай за неуместен коментар