1,8 млрд. лв. са вложени в започнато ново строителство у нас през деветмесечието

1,8 млрд. лв. са вложени на пазара на започнато ново строителство у нас към деветмесечието на тази година, а от началото на годината са реализирани 132 хил. сделки с имоти на обща стойност около 9 -10 млрд. лв. Това съобщи Добромир Ганев, председател на УС на Национално сдружение Недвижими имоти (НСНИ), по време на "Форум Реал" за строителство, иновации, недвижими имоти и инвестиции.

По думите му българските компании и граждани са най-големите инвеститори на имотния пазар в момента. По време на форума стана ясно още, че засега пазарът остава стабилен, но строителството в София е забавило чувствително темпове през третото тримесечие със спад от 40%, като свиването се дължи предимно на офис пазара, докато жилищното строителство се запазва относително стабилно.

„Бизнесът с недвижими имоти все още е относително стабилен, но виждаме и много предизвикателства занапред, инвестиционната активност е силно намалена, а общата несигурност, която цари на пазара, води до общо забавяне на вземането на решения от пазарните участници“, каза Михаела Лашова, управляващ партньор в консултантската компания Cushman & Wakefield Forton.

По думите й стабилността на имотния пазар към момента се дължи основно на силната инерция от миналата година, а проектите, които са започнали, продължават да се развиват, банките подкрепят пазара, както и инвеститорите.

Според нея голямото неизвестно е какво ще се случи с офис пазара – кога хората ще се върнат обратно в офисите и кога ще се чувстват отново комфортно там. „Пазарът се движи не само от България, а и от големи глобални компании. Решенията се вземат в чужбина, а как това ще се отрази в България е под въпрос“, каза Лашова. За последното тримесечие няма стартирало ново строителство на офис проекти у нас, допълни тя.

На фона на несигурността на офис пазара привлекателни за инвеститорите стават жилищата и логистичните имоти. Забелязва се и засилен интерес към ритейл парковете, тъй като моловете са затворени, а магазините търсят алтернатива, за да могат да работят дори при блокада, каза още Лашова.

Според нея българските инвеститори са активни и очакванията й са да бъдат още по-активни догодина. Появяват се и международни инвеститори, които търсят опортюнистични проекти и са готови да инвестират в тях.

Според Ясен Георгиев, изпълнителен директор на Института за икономическа политика, страната ни може да се възползва от тенденцията през последните месеци европейските производители да се стремят да скъсят веригите си на доставки, за да намалят зависимостта си от доставчици в Азия. По думите му страната ни има възможност да привлече компании предимно в сферата на логистиката и промишлеността, но тук от съществено значение ще бъде подкрепата на държавата.

„Независимо от макроикономическата стабилност, от факта, че сме в чакалнията на еврозоната и сме една от държавите с най-нисък дълг, инвеститорите търсят кратки и бързи решения за плановете си. Ако периодът за свързване с електропреносната мрежа и получаване на разрешително за строеж е много над очакваното и над средното равнище за ЦИЕ, макроикономическите фактори отиват на заден план“, каза Георгиев.

Според него е важно също предприемачите, които стартират проекти у нас, да имат правна сигурност, че ще могат да реализират и запазят бизнеса си.

„Скъсяването на веригите на доставки е хубава тенденция, но е необходима подкрепа на държавата, за да се възползваме от нея. Трябва да се създаде организация за ускоряване на процесите“, смята Михаела Лашова. Според нея Brexit също създава възможности за привличане на производства от Англия, по които трябва да се работи целенасочено.

По думите й големи чужди производства имат желание да се установят в България, но се сблъскват с „уникална бюрокрация и трудна предвидимост кога може да заработят в страната ни“. Един от проблемите според Лашова е, че няма координиращо звено в държавата между всички институции, докато дори страни като Сърбия и Румъния са по-добре организирани и предоставят стимули на инвеститорите. „В резултат на това ние оставаме на опашката като непредпочитан партньор“, отбеляза тя.

Кои са опасностите пред българската икономика и какво да очакваме догодина?

Развитието на имотния пазар обаче е свързано и с развитието на икономиката като цяло. Според Добромир Ганев заплахите пред икономиката, които може да се отразят пряко и на имотния пазар, са свързани с решението от вчера на Европейския банков орган (ЕБО) да продължи кредитния мораториум с предложение към националните банки. "Това вероятно ще доведе до повишаване на лихвите, а банките ще станат по-консервативни заради влошаване на портфейлите им след изтичане на удължаването на мораториума“, прогнозира Ганев.

Според Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, основната опасност за българската икономика през тази година е свързана с овладяване на здравната криза.

„За предпочитане е това да стане с мерки, които изискват заплащането на по-ниска социално-икономическа цена. Това означава, след като се пречупи негативната тенденция, която е в ход в момента, да се правят много повече тестове, бързо да се идентифицират новозаразените и да се поставят под карантина. Ако не успеем по този начин, ще трябва да прибегнем до по-скъпоструващи социално-икономически мерки, свързани със затваряне на фирми, които ще нанесат по-големи вреди на икономиката", каза той.

Според него друга опасност е делът на имунизираните да се окаже много нисък в сравнение с останалите страни от ЕС, България да бъде третирана като не достатъчно сигурна страна, а туристите и инвеститорите да я избягват, което ще забави възстановяването на икономиката.

За да се избегне този сценарий, правителството трябва да започне мащабна информационна кампания, в която да предостави цялата необходима информация на гражданите, за да вземат информирано решение дали да се имунизират или не, и тя трябва да започне колкото се може по-рано, препоръча Павлов.

Третата опасност според него е, ако се окаже, че мерките на правителството няма да позволят да се предпазят в достатъчна степен фирмите и домакинствата от загуба на доходи, а икономиката загуби твърде много работни места. „От това ще последва напускане на нова група хора на страната, а потенциалът на икономиката да създава продукти и услуги в дългосрочен план ще намалее, както се случи при предишната криза през 2008-2009 г.“, отбеляза Павлов.

Според Лидия Шулева от Германо-българската индустриално-търговска камара и бивш вицепремиер и министър на икономиката в правителството на Симеон Сакскобурггостки, първоначалните мерки на правителството за борба с коронавируса не са проработили както трябва, а подготовка, която е можело да бъде направена пред лятото, не е била осъществена на нужното ниво.

„Затварянето не е изненада и се очакваше от доста време, но мерките в подкрепа на бизнеса не бяха планирани по нужния начин и сега тепърва започва договаряне и мислене. За малките и микропредприятия са изплатени 173 млн. от общо дължимите 225 млн. лв., средните предприятия очакват още 200 млн. за вреди, претърпени през март и април. Има огромно забавяне и голяма бюрокрация. Обявяват се мерки в размер от 1 млрд. лв. в подкрепа на бизнеса, но от тях до него достигат много малко. Това е голямо предизвикателство за бизнеса“, посочи Шулева.

Тя отчита като голяма грешка на правителството да спре иновационни проекти, предложени за финансиране по линия на европейските програми, за да пренасочи средствата за компенсиране на последиците от короноварируса. „Редица предприятия бяха подготвили сериозни иновационни и инвестиционни проекти, които щяха да дадат възможност за по-бързо възстановяване от кризата“, посочи тя.

По думите й политиката на държавата за стимулиране на големи инвестиционни проекти не се вижда през политиката на бюджета и това буди безпокойство. Тя посочи като пример рязкото свиване от европейските държави на разходите им за отбрана през тази година, докато в същото време България бележи едни от най-големите си разходи за отбрана в историята. Заплатите в някои администрации пък бяха повишени с почти 43%, което според Шулева също е необяснимо.

„За подкрепа на инвестициите в страната в бюджета са предвидени 12 млн. лв., което е направо смешна сума на фона на очакванията, че възстановяването на икономиката ще е свързано именно с възстановяване на инвестиционния процес във всяка една област“, изтъкна бившият вицепремиер.

Според Кристофор Павлов страната ни има възможност да харчи повече и трябва да го направи. „Ако дръпнем шалтера на фискалната подкрепа, ще има масови фалити“, прогнозира той и обърна специално внимание на резкия спад на доходите на домакинствата, които са доминираща част от БВП. „Правителството трябва да направи завой към по-щедро компенсиране на загубите на домакинствата, защото в противен случай ще се стигне до забавяне в по-големи мащаби“, смята той.

Ясен Георгиев предупреди, че не бива да се абсолютизира участието на България в „чакалнята“ на еврозоната, тъй като последните държави, които са приели еврото, са престояли във валутно-курсовия механизъм средно десет години. „Не бива да разчитаме твърде много на еврозоната, че ще повиши доверието в икономиката ни, а трябва да си свършим нашата домашна работа, която минава през засилена дигитализация и инициатива в сферата на образованието“, смята Георгиев.

Според Кристофор Павлов 2021 година също ще е трудна за икономиката и се очаква тя само частично да се възстанови, а силният тласък напред да дойде едва през 2022-2023 г. „Следващата година е година на избори. Рефлексът на администрацията е в такива времена да не прави нищо, а това ще създаде пречки пред развитието на различни проекти, които очакват подкрепа от държавата“, предупреди Лидия Шулева.