Арх. Любо Георгиев: София изглежда като град на различни скорости

- Къде е мястото на високите сгради в столицата и ще спре ли пандемията устрема за строителство на подобни сгради?

- Мястото на високите сгради е там, където има нужда от тях. Това най-често са местата, на които земята е толкова скъпа, че се изплаща да строиш във височина. Което е скъпо строителство. Това, което казва "Визия за София" е, че общината трябва да започне да насочва инвестициите. Когато това се случи, смятам, че на пазара за терени ще се появят нови възможности, които в момента липсват и така ще се намали натискът за строителство във височина.

За момента COVID спира съществено пазара на офис площи, но както казах, това може да е само временно. При всички положения високи сгради трябва да се появяват там, където не само не пречат, ами и са най-логични – на пресечната точка на важни транспортни артерии, по начин, по който не закриват гледки, не натоварват прекомерно инфраструктурата и се вписват в плановете за средата. Завършихме две подготвителни изследвания за определянето на визуални коридори, които да бъдат запазени при промяната в Плана на София. Скоро ще публикуваме резултатите.

- Как третият лъч на метрото ще повлияе на имотите в близките райони, застрояването и транспорта?

- Третият лъч вече е повлиял на атрактивността на имотите около метроспирките. Има немалко проекти, които бяха започнати през последните 3-4 години в "Овча купел", "Красно село", "Хаджи Димитър" и други квартали по линия 3. Това означава, че покупките на терени около метрото най-вероятно отдавна са приключили, а реализацията на проекти е в ход и няма тепърва да видим някаква голяма вълна.

- Колко хора живеят в столицата в момента и може ли градът да поеме още?

- В момента в София са регистрирани 1 242 568 души. Има и немалко нерегистрирани, но бройката вероятно не надскача 1 300 000. Има и около 50 000 души (много приблизително, защото няма мерител на точния брой пътуващи), които всеки ден идват в София на работа, обучение или за развлечение. За съжаление, знаем само приблизителния брой живеещи и пътуващи. Защо? Защото не са малко хората, които не са се регистрирали на мястото, на което реално живеят.

Изчисленията ни показват, че има достатъчно жилищна площ за всички живеещи в София в момента. И то при среден стандарт на обитаване малко по-висок от настоящия. Това означава, че строителството на нови жилища е породено не толкова от липса на място, а от желание за по-високо качество на обитаване или има инвестиционна цел. Това от своя страна значи, че се появяват все повече празни жилища. Което е проблем, защото това е перфектна рецепта за нискокачествена градска среда. Тоест трябва да направим така, че инвестициите в жилищния сектор да отиват към обновяване и ако се наложи заместване на съществуващи сгради.

Нови жители на София ще има все по-малко, защото София се конкурира с чужбина, а и вече с други български градове за население. Демографската криза също прави така, че има все по-малко хора въобще. Прогнозите ни показват, че населението на София ще остане в размера, в който е сега, още поне 30 години.

- Кои са най-пренаселените квартали в София и какво може да се направи за тях?

- Пренаселено може да значи различни неща. Ако говорим за концентрация на обитатели, то тя е висока в различни части на София – "Младост", "Люлин", "Стрелбище", "Зона Б-5", "Надежда". Но всички тези квартали са сравнително добре обслужени от инфраструктура. И затова усещането на хората, живеещи там, не е непременно за пренаселване. Ако говорим за това къде има твърде много хора за наличната инфраструктура, то това определено са новите южни квартали – "Манастирски ливади", "Кръстова вада", "Витоша-ВЕЦ Симеоново" и т.н.

Както казах и по-рано, освен подобряване на качествата на средата – тротоари, детски площадки и градини, зеленина – за тези квартали трябва да се променят и устройствените планове, защото иначе пренаселването ще продължи в още по-голяма степен.

- Как коронавирусът ще промени планирането в градовете и в частност в столицата?

- Планирането ще се промени малко. Приоритизацията на дейности - много. Планирането е сравнително бавен процес, който се влияе от много фактори и чийто ефект се вижда едва след 5-10 години. Затова и на криза с вирус не се отговаря с планиране, а с бързи мерки. Много градове, не само в Европа, реагираха на пандемията, като създадоха повече възможности за индивидуално придвижване. Но не с кола, ами с велосипед. През последните осем месеца са създадени хиляди километри нови велоалеи из целия свят и те работят.

Много хора се качиха на колело. Придвижването с велосипед стана до такава степен популярно, че в много градове се изчерпаха наличните велосипеди в магазините. Производителите на колела изживяват бум на практика. За съжаление, това не се случи в София въпреки нашите предложения, дори настояване. Намирам го за пропусната възможност да се действа по-решително и то с доказан на много места подход. Но никога не е късно.