Арх. Любо Георгиев: София изглежда като град на различни скорости

- Работите по анализ на кварталите „Кръстова вада“ и „Витоша ВЕЦ Симеоново“ по подобие на по-ранен анализ на квартал „Манастирски ливади – Изток“. Защо се насочихте точно към тези три квартала и какво показват наблюденията ви?

- Софияплан е възложител, а анализите се осъществяват от Съюза на урбанистите. С тях сме работили и по анализа на квартал „Манастирски ливади – Изток“. Фокусираме се върху тези южни квартали, защото те са сред популярните на имотния пазар. Там се реализират немалко от сделките в София, а на пазара биват предлагани като „перспективни“, дори „престижни“, както и с гледка към Витоша.

Всъщност обратното е вярно, за съжаление. Устройствените параметри и зони, зададени от Общия устройствен план, позволяват строителството на голямо количество сгради, за които обаче не е предвидена достатъчно инфраструктура. Чрез анализите показваме, че подобряването на средата в южните квартали не е свързано само с изграждане на предвидените улици или детски градини, а зависи изключително много от това какво предвижда Планът за тези квартали. И той предвижда още повече застрояване. Затова и една от промените, които ще предложим, е да се намали възможността за строителство.

- Една от тенденциите в резултат на пандемията според брокери е засилен интерес към живот в къща в периферията на София. Трябва ли общинските власти да подкрепят подобен порив?

- Стига това да е свързано с възможност за работа от дистанция, да. Но ако води след себе си километри задръстени с коли крайградски пътища, не. Все още е твърде рано да кажем дали всеки, който се е изнесъл извън града, го е направил не само като временно бягство, а като дългосрочен избор. Затова е по-добре да се подходи по-консервативно и да не се подпомага този феномен, който дори не бих го нарекъл тенденция.

Става въпрос само за една година и то с разнообразна динамика в нея. Изнасянето на жители в близост до София има, разбира се, и добри страни – обживяват се тези населени места, хората имат повече контакт с природата и т.н. Но този тип обитаване би работило най-вече за хора, които или не разчитат на София за работата си, или работят дистанционно. Плюсовете на „живота на село“ изчезват, ако трябва да си в задръстване по час и половина в посока.

- Как може да се подобри градският транспорт в София, за да се смекчи проблемът със задръстванията и недостигът на места за паркиране? Велосипедите и тротинетките могат ли да са част от решението на проблема?

- Градският транспорт трябва да стане по-бърз, да обслужва по-добре потоците от хора и да се намали чакането на спирките. Това означава, че е необходимо да се обособят повече трасета само за колите на градския транспорт, да се създаде транспортен модел на общината, за да се определят потоците (в момента това е най-голямото неизвестно), както и вероятно да се закупят дори още повече превозни средства. Съществена причина хората да изберат да се качат на градски транспорт вместо на кола, е той да им спестява време. Пример за това е метрото, но има малко други линии, за които може да се каже, че са по-бързи от колата. Вместо изключение това трябва да стане правило.

Велосипедите и тротинетките определено могат да са решение на част от проблема. Не че всеки ще се качи на колело, но ако бъде създадена всеобхватна и безопасна мрежа (не отсечки, а мрежа), то това ще е фактор за избора на колело или тротинетка за превозно средство. Повечето придвижвания в София са на кратки разстояния, за които колелото или тротинетката (собствени или под наем) биха свършили перфектна работа. Но ако трябва да караш между колите, на тротоара или на алея, която е 70 см широка и спира изведнъж, няма да го направиш.

- Освен подобряването на градския транспорт какви други мерки са необходими за намаляване на трафика от автомобили в столицата, включително в централната градска част?

- Прехвърлянето на все повече от разходите, които изисква ползването на автомобил в града, към собствениците на автомобилите. В момента паркирането е платено само в част от града, но явно се счита за евтино, защото зоните са винаги пълни. А пространството, което заема една паркирана кола, струва много повече от 1 или 2 лв. на час.

Замърсяването на въздуха, което особено старите коли предизвикват, е проблем, който остава за обществото като цяло. Същото важи и за шума. В момента шофьорът няма отговорност за тях, а би трябвало. Тоест да имаш и да караш кола в София е твърде евтино и немалка част от сметката се покрива от цялото общество, вместо от собственика. Ползването на толкова много коли води до задръствания, паркиране в зелени площи и тротоари, прашен въздух и опасни пътища.

- Има ли презастрояване в София, къде проблемът е най-силно изразен и какво е възможното решение?

Има. Но не от гледна точка на закона, плановете и правилата. В случая, за съжаление, всичко е по правилата. Има, защото средата, която се получава в „перспективните“ южни квартали е нискокачествена, зле обслужена и се преживява от обитателите ѝ като презастроена. Проблемът е изразен там, където сметките в плановете не са направени достатъчно детайлно.

Например в Манастирски ливади – Изток. Подробният устройствен план е направен за квартал с 18 000 жители, за които са предвидени съответните места за училище, детска градина, зеленина, както и са оразмерени улиците. Общият устройствен план, който е по-силният, така да се каже, е позволил близо двойно повече строителство, което прави така, че ако то бъде изпълнено, в квартала ще могат да живеят 30 000 души. Броят на детските градини и училищата, размерът на зелените пространства или улиците обаче не е променен. Това е конфликт между два плана, който е административно и правно заплетен, но води до презастрояване.

Този тип несъответствия също трябва да са предмет на промяна в Общия устройствен план, който трябва да е направен, отчитайки състоянието и потенциала на средата не от самолет, а на терен. Технологиите и данните вече позволяват това.

- Достатъчно зелен град ли е столицата и какво още може да бъде направено в тази насока?

- Предполагам, че един град никога няма да е достатъчно зелен. Винаги може още. София е добре озеленена, но може и още. Имаме много улично озеленяване, но основно по по-старите улици. По новите често то липсва, което е грешка. Имаме и много паркове, някои от които доста големи.

Голямото предизвикателство пред София на тема зеленина е разширяването на парковете. Територии за това са предвидени в Общия устройствен план, но пари за изкупуване на всичките частни имоти, от които тези територии са съставени, няма. Работим по това да приоритизираме откъде трябва да започне изкупуването на земя, както и над алтернативни идеи за реализация на тези паркове. Защото общината няма парите, които са необходими да бъде купена земята.

Зеленината в града има и друг аспект. Тя работи най-добре, когато е в система, в мрежа. Тоест трябва да целим не отделни парчета зеленина, а свързани паркове и градини. Това е постижимо, основно благодарение на наличието на улично озеленяване, за което обаче трябва да се грижим по-добре и да разширяваме.