Страничният ефект на коронавируса: Все повече българи търсят къщи на село

Какви са цените?

Средната цена на закупените селски къщи през 2020 г. е 41 500 евро, докато през предходните години е била около 20 хил. - 25 хил. евро, като това не отразява нарастване на цените, а реализиране на сделки с по-скъпи имоти, сочат данни на Bulgarian Properties.

Според Полина Стойкова най-голям интерес има към къщи на цени от 20 хил. до 50 хил. евро, които са в добро състояние и могат веднага да бъдат ползвани. Изабела Клисарска казва, че средните цени на къщи около София и другите по-големи градове в страната варират около средната цена на тристаен апартамент на територията на съответния град. „Отклонения могат да се получат в зависимост от степента на завършеност на предлаганите за продажба къщи, наличието на обзавеждане и пълно оборудване, както и от това дали са част от затворено селище с голям асортимент от услуги за обитателите и техните гости. Освен това цената на къща с двор обикновено не надвишава двукратния размер на себестойността на изграждането ѝ“, отбелязва тя.

Към момента не се забелязва повишаване на цените на къщите около големите градове. „Твърде дълго нямаше почти никакъв интерес към такива имоти и сега продавачите по-скоро използват ситуацията, за да се освободят от имот, за който не могат да се грижат“, казва Снежана Стойчева. Полина Стойкова също е на мнение, че е рано да се говори за ръст на цените, по-скоро се наблюдава изчерпване на добрите оферти. „Имаме налично търсене във всички ценови сегменти, като през тази година виждаме отчетлив ръст на търсенето и на къщи от най-висок клас“, допълва тя.

Според Весела Евтимова, управител на имотната агенция „Кима“, ценовият диапазон на нови и стари къщи около София е доста широк, като при новите в зависимост от района, броя на етажите и на стаите, големината на двора и годината на строеж цените започват от 180 хил. евро, като най-често са в диапазона между 250 хил. до 400 хил. евро. От 450 хил. евро нагоре започва високият клас строителство.

Цената на старите къщи е по-достъпна за хора с по-ниски доходи, като те търсят имоти на цени между 50 хил. и 130 хил. евро. „Ремонтите на тези къщи по-често се правят от самите купувачи и за по-дълго време. Предлагането обаче е слабо. В близките села до квартал Надежда, например, като Мрамор, Доброславци, Мировяне, Кубратово, Волуяк за стара къща в лошо състояние вече се искат по 80 хил. евро, докато купувачите за този диапазон разполагат с бюджети от около 60 хил. евро“, казва Евтимова.

Кой купува и кой продава?

Купувачите на селски къщи са предимно семейства с деца, както и хора с гъвкави професии, които могат да работят отдалечено. Има и хора, които наближават възрастта за пенсиониране и искат да се изнесат на по-спокойно място след няколко години. За младите хора, които избират живот в къща на село, тя обикновено не е единствен имот и е по-скоро сезонен заради проблемите с транспорта на децата до училища и детски градини, сочат наблюденията на брокерите.

„Хората, които купуват къща, обичайно целят да се преместят там и да живеят за постоянно. По-възрастните от тях вземат решение да напуснат жилището в София и да го оставят на голямото си дете, например, или пък да го отдават под наем. По-младите купувачи на възраст между 30 и 40 години обичайно търсят пространство, независимост и комфорт, без значение дали се намираме в извънредно положение или не“, обобщава Юлияна Шехерова-Димитрова.

Според Весела Евтимова купувачите на нови къщи със самостоятелни дворове или редови къщи около София са облагодетелствани с избор на квадратури, местоположение, вид отопление и добро кредитиране. „Тези, които избират къщи в затворен комплекс, имат още предимства, свързани с охраната на имотите, забавленията на децата, спортни съоръжения и не на последно място си осигуряват подходяща за тях среда на общуване. Обикновено те са млади, успешно развиващи се кариерно хора, което им позволява по-висок бюджет и повече удобства в имота“, отбелязва тя.

Нейните наблюдения сочат, че купувачите на стари къщи в района на София обикновено са собственици на апартамент в столицата, повечето имат деца, а в някои случаи и родители пенсионери и решават да си осигурят и имот за уикендите, летните месеци или целогодишно. „Те искат да има асфалтиран път около и до къщата, водопровод, защото в някои райони се копаят сонди, постоянно електрозахранване, т.е. токът да не спира с часове и то най-често през зимата, добра интернет връзка, редовно снегопочистване и канализация, което си е химера, както и междуградски транспорт“, казва Евтимова.

Според Изабела Клисарска в началото на годината, при първата вълна на затваряне и изолация, са се наблюдавали и сделки за наеми на извънградски или в близката периферия на града къщи с цел бързо излизане от затворените пространства и отдалечаване от другите хора. „Наемането на къщи остава силно най-вече в добре уредени комплекси, включително курортни, където обитателите имат всички удобства, като наематели са не само българи, но и чужденци. Покупките, особено в селските райони, са предимно за лично ползване, а с инвестиционна цел се купуват отново къщи в затворени селища, които предлагат и управление на имоти. Причината е, че за голяма част от хората рентиерството не е основен предмет на дейност и по-скоро би създало повече затруднения при селските имоти, отколкото ползи“, казва Клисарска. 

Продавачите на селски къщи са разнообразни – от наследници на селски имоти през предприемачи, които са ги ремонтирали с цел препродажба, българи, които са заминали да живеят в чужбина, чужденци, които се оттеглят от инвестицията си и продават закупените имоти, и дори къщи за гости, които търсят нови собственици, отбелязва Полина Стойкова.

„В едната си част продавачите са хора, които са купували или строили къщите с цел собствено ползване, но сега са им станали ненужни. От друга страна, не липсват и предприемачи, които „се качват на вълната“ с цел да отговорят на засилилото се през последните месеци и продължаващо търсене. Може да се каже, че в момента е модерно да строиш къщи, защото е търсено и има много проекти на ранен етап на реализация. Бумът предстои“, смята Изабела Клисарска.