Може ли Централна минерална баня да се превърне в модерен термален център?

Северното и източното крило на Централна минерална баня в София да се възстановят и да действат като модерен термален център и място за рекреация, предлагат трите екипа, които представиха по време на онлайн събитие концепциите си за обновяването и функционирането на неремонтираното крило на сградата в центъра на София. В останалата част от Банята от няколко години се помещава Регионалният исторически музей.

Отворената покана за разработване на концепция за развитие на северното и източното крило на Централна баня стартира на 15 май. Документи подадоха четири български и чуждестранни обединения, като всяко от тях предложи екип и метод на работа, резюме на концепция, бизнес план и модел за развитието на двете крила на сградата. Комисия в 15-членен състав избра три от екипите, които в рамките на три месеца трябваше да развият подробно своите концепции, бизнес план и модел за неизползваната част от Банята. 

Първият екип „Софийски терми“ предлага в северното и източното крило на Централна минерална баня да функционира балнеоложки, спа и рекреационен център. Предвижда се на сутерена да бъдат разположени помещения за спа услуги, на първия и втория етаж ще се намират балнеоложките отделения, а на третия етаж ще са естетическите процедури. Предлагат се и два външни нови басейна, единият от които ще се намира на покрива и ще разкрива уникална гледка към града, а другият ще е във вътрешния двор. Първият ще е с топла вода и ще бъде отворен през цялата година.

Стратегията на „Софийски терми“ за обновяване на площад „Бански“ предвижда активирането му чрез добавянето на нови функции по краищата. Воден павилион, нова обществена тоалетна, както и нова водоналивна станция, която да позволява на хората да си наливат вода, без да слизат от колата си са също сред идеите за обновяване на околното пространство.

Площта между Банята и Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) пък трябва да се превърне в хибриден площад с достъпни паркоместа през работния ден и гъвкаво място за артистични прояви вечер и през уикендите. Кафе и бар на партерния етаж ще активират кръстовището между ул. „Искър“ и ул. „Сердика“, а воден бар ще свърже градската култура с лечебна консумация на минерална вода на място, предлага „Софийски терми“.

Те предвиждат Банята да се управлява чрез публично-частно партньорство, като се създаде общо предприятие с участието на общината или се обяви процедура за концесия. За реализирането на концепцията ще са необходими инвестиции от 21 млн. лв., като основната част от средствата ще отидат за конструктивно укрепване, възстановяване и реставрация. Бизнес планът на „Софийски терми“, който е за срок от 20 години, предвижда годишни приходи от 7,9 млн. лв. и разкриването на 95 работни места. Предвиждат се различни видове пакети за ползване на термалния център – семеен билет и общ билет с Регионалния исторически музей.

София – термален град, е основната идея в концепцията на втория екип Kengo Kuma & Associates Inc и Ямазаки + Иванова Архитектс, в който влизат японски и български архитекти. Те предлагат северното и източното крило на Банята да функционират като термален център. Екипът предвижда площадът пред Банята и градинката пред НАГ да бъдат свързани с пасаж, разположен по централната ос на сградата. Това ще улесни достъпа и ще даде възможност за ново развитие и на музея в южната част.

Екипът предлага също в диаметър от 300 м от сградата да се развие нова мрежа от обособени пространства за чешми с минерална вода. Те ще са разпръснати в различни точки, а не концентрирани само на едно място, както е сега, и ще „подсещат“ минувачите, че се намират в района на извора.

Предвижда се също нов пешеходен маршрут „Кардо Ново“ като реплика на главния римски път в антична Сердика. Той започва от площад „Бански“, продължава през вътрешния двор на ЦУМ, Ларгото, двора на хотел „Балкан“ с ротондата „Свети Георги“, пешеходната улица „Съборна“, градинката на хотел „Рила“ и връзка с ул. „Граф Игнатиев“.

Екипът от български и японски архитекти предвижда Банята да е отворена 365 дни в годината, а максималният й капацитет в даден момент да е 450 души, или над 3000 души на ден. Предвидено е цената на посещение с достъп до два часа да е в диапазона между 9 и 15 лв.

Екипът, който стартира изграждането на воден културен център в Копенхаген, предлага използването на японско ноу-хау и финансова помощ от японски фондове.

Концепцията на гражданско сдружение „Историческа баня“ предвижда северното и източното крило да се превърнат в синтез между жив музей и СПА център. Тя включва още нов площад на мястото на паркинга на НАГ, разширяване на пешеходното пространство по ул. „Триадица“, а ул. „Искър“ да действа като споделено пространство, изграждане на чешми и водни ефекти.

Екипът предлага и създаването на културен маршрут от минерални извори и бани, включващ различни дейности, свързани с минералната вода. Чрез съвременни технологии  посетителите ще се потопят в историята на минералната вода. Оформят се три зони – басейни, терапевтична и балнеологична, предвиждат се басейни във вътрешните дворове и ресторант.

Сдружението предлага цената за посещение на басейн да е до 20 лв. и очаква поне 90 хил. посещения годишно при средна доходност от клиент над 50 лв. При реализиране на очакваните приходи се очаква началната инвестиция да бъде изплатена за десет години.

“Представените днес концепции не са просто интересни идеи или архитектурни проекти. Това са предложения, които са обмислени и създадени от широк кръг специалисти от различни сфери, работили заедно, за да предложат цялостни решения за бъдещето на сградата”, коментира директорът на "Софияплан" арх. Любо Георгиев.

Той съобщи, че до края на годината ще се приемат коментари по предложените концепции и въз основа на тях и на допълнителни анализи през февруари в Столичния общински съвет ще бъде внесен доклад с конкретно предложение. „Има два варианта – да изберем само една от концепциите или да предложим комбинация от идеи от трите предложения“, допълни арх. Георгиев.

Главният архитект на София Здравко Здравков заяви, че намира потенциал и в трите концепции. „Посоката е ясна – връщане на минералната вода в сградата и създаване на термален център”, каза той и изрази задоволство, че екипите са обхванали в анализите си и прилежащите пространства, тъй като Банята не функционира сама за себе си, а е част от историческия контекст.

„Бизнес моделът, който представят и трите екипа, може да бъде реализиран, тъй като анализите им показват, че дебитът на минералната вода е достатъчен за всички спа процедури и допълнителни изисквания на 21-и век. Надявам се да проведем архитектурен конкурс, за да влезем в конкретика и да пристъпим към довършване на задачата. След представянето на доклада пред Столчния общински съвет ще изготвим задание за конкурса. Ще съдействам заедно с екипа на "Софияплан" да довършим работата докрай”, заяви арх. Здравков.