С. Павлова: В екстремна среда имотната индустрия се нуждае от дигитални решения

В момента тече пилотната фаза на програмата ESCALAR. Средствата ще преминават през избрани от ЕК фондове, които официално ще започнат да функционират от януари 2021 г. От този финансов инструмент могат да се възползват скалиращи компании, които трябва да имат оборот от над 1 млн. евро за предходната година. Средствата целят да помогнат на тези компании да осъществят международната си експанзия. Когато компаниите достигнат фазата на скалиране, се нуждаят от много „гориво“, за да могат да се развиват бързо. Затова са предвидени и толкова много средства.

Избраните фондове ще бъдат наднационални за разлика от фондовете по досегашните европейски финансиращи инструменти, които винаги бяха с национална насоченост. Инвестиционните фондове по програма ESCALAR ще могат да финансират всякакви технологични решения независимо от държавата, от която идват. Това ще доведе до засилена интеграция на европейския пазар на технологични решения.

До 27 октомври може да се кандидатства за средства и по финансиращия инструмент Fast Track to Innovation с осигурено финансиране до 3 млн. евро за компания и всеки, който се интересува, може да се свърже с нас за повече информация.

А на национално ниво има ли механизми за финансиране на компании в проптех сектора?

Аз лично не зная за такива освен механизмите, които съществуват от пет-шест години и са изцяло с частно финансиране. Става дума основно за големи агенции за недвижими имоти, които са възприели финансирането на проптех решения като част от своята политика и обикновено предоставят средства срещу дял от собствеността на определени технологични решения. Също така от началото на тази година проптех вече е в обхвата на интерес на LAUNCHub, които работят с технологични решения във фаза на скалиране.

Какви са тенденциите в развитието на проптех сектора в Югоизточна Европа?

Трудно е да се изведат общи тенденции за региона, защото се оказва, че различните държави са изправени пред различни предизвикателства. България, Чехия, Словакия, Румъния и Русия са единствените държави в Източна Европа, които имат национални проптех асоциации. Затова може да се каже, че в тези страни проптех индустрията е зряла и е стигнала до етап на консолидиране. В Чехия, Словакия и Румъния наблюдаваме много зряла комуникация между компании от строителството и управлението на недвижимите имоти, които целенасочено търсят проптех решения. Тези компании организират хакатони, инвестират средства, всяка от тях има звена по иновации, които се занимават само с проптех решения.

При нас, за съжаление, строителните компании и компаниите за управление на недвижими имоти нямат изявен интерес да развиват проптех решения и затова страната ни изостава в сравнение с останалите държави в региона в това отношение. Неслучайно в останалите страни от Югоизточна Европа присъстват и големи международни брандове, които не са навлезли на българския пазар или ако са влезли, са взели решение да се оттеглят.

В същото време ние имаме стартъп и скейлъп среда, специализирана конкретно в проптех сектора, каквато не съществува в останалите страни в региона. Това е PrEXCELerator Bulgaria, която е първата и единствена до момента среда, работеща с цялостна екосистема за развитие на проптех. В нея компаниите влизат на идеен етап и излизат готови за инвестиции. В момента дори водим преговори с проптех асоциацията на Словакия, която е готова да купи цялостното ни решение.

Появиха ли се нови проптех решения у нас от началото на годината? Бихте ли разказали за по-интересните от тях, ако има такива?

Донякъде има нови проптех решения, които бяха стимулирани от коронавирусната криза. Те обаче са нови само за българския пазар, но не и за международния. Пример за това са компании, предлагащи ключалки за безконтактен достъп, които са изключително наложителни в хотелиерския сектор в момента. За България те са съвсем нови, докато на международния пазар вече са в масова употреба.

По-скоро пандемията валидира определени проптех решения и показа на онези играчи, които разчитат на статуквото, че бизнес моделите им са уязвими.

Има ли проптех решения у нас, които се възползваха от коронавирусната криза и постигнаха ръст?

Решенията, които се възползваха от кризата, обичайно и очаквано използват виртуална реалност или 360-градусови огледи. Те се оказаха от ключово значение за осъществяването на огледи през периода на блокадата. Пандемията засили тенденцията на VR огледите, която съществуваше и преди, но беше фрагментирана сред агенциите за недвижими имоти. Хората свикнаха много с подобни технологии и ги търсят, тъй като те спестяват много време и са изключително добра реклама за самата компания, говореща за иновативност.

Български компании, споделящи, че са постигнали ръст от 200%-300%, са BG.Estate, които са бургаска проптех компания, и Broker360. Тези фирми регистрират не само бум на търсенето, но и справяне с предразсъдъците към виртуалните огледи на техните клиенти. Тенденцията за по-сериозно навлизане на виртуалните огледи се запази и след края на блокадата. Компании за офис и индустриални площи и за управление на недвижими имоти започнаха масово да прибягват до 360-градусови огледи.

Успех по време на пандемията постигат и компании, предлагащи цялостни електронни досиета на жилищните сгради ново строителство, които управляват. Те много улесняват целия процес на осъществяване на трансакции с имоти, тъй като всички справки за жилището могат да се правят онлайн, без да са необходими срещи или да се налага събирането на документация.

Това показва, че наличието на дигитален еквивалент на документацията и дигиталните автоматизирани процеси при трансакциите или при комуникацията между строителни компании и общини за получаване на необходимите документи, са необходимост.

А имаше ли проптех компании, които изпитаха затруднения по време на кризата?

Да, огромното мнозинство от проптех компаниите изпитаха трудности. Направихме изследване сред тях от 2 до 9 април, в разгара на блокадата заради коронавируса, като 38,5% от участвалите компании потвърдиха, че нямат промяна или регистрират ръст на търсенето. Всички останали са изпитали затруднения, като това важи особено за компаниите, предлагащи технологични решения в строителството.

В същото време коронавирусната криза показа как един на пръв поглед минус може да се превърне в плюс при определени обстоятелства. Повечето български проптех решения се самофинансират, тъй като в България продължава да липсва финансиране за проптех стартъпи.  Едва през първото тримесечие на тази година, както споменах, LAUNCHub включиха и проптех в обхвата си, но те инвестират в скейлъп компании. Затова стартиращите компании в проптех сектора набират финансиране основно чрез партньорства с традиционни компании или самофинансиране. Това е много негативно явление, тъй като не позволява на проптех решенията да се развиват достатъчно бързо. Поради тази причина те основно работят в България, въпреки че не малка част от тях имат много сериозен технологичен потенциал да се развиват извън страната.

Самофинансирането обаче се оказа плюс за българските проптех решения по време на пандемията. Проучване в Холандия, например, показа, че най-големият удар за технологичните компании в страната е бил замразяването на финансирането от инвеститорите и липсата на алтернативни източници на средства. У нас 84,7 % от компаниите имаха финансов буфер от 3 до 12 месеца, а 54 % от тях са с буфер над 6 месеца, и това се дължи само на факта, че се самофинансират.

Кои са тенденциите в развитието на проптех индустрията в глобален план?

Тенденциите в глобален план могат да бъдат изразени в две думи – green и tech. Green означава, че проптех, а и всички останали технологични решения трябва да са съобразени и да улесняват постигането на 17-те цели за устойчиво развитие на ООН. В България няма никаква осведоменост по отношение на тези цели. Едва сега в контекста на Зелената сделка на ЕС започва да се говори на тази тема, но трябва ли нещо непременно да е свързано с усвояване на пари, за да заработим в тази насока. Категорично твърдя, че липсата на внимание към устойчивото развитие беше единствената причина да нямаме нито един български полуфиналист в европейския проптех конкурс, чиито финали се състояха на 15 септември, при положение, че имаме изключително силни проптех решения. Нито една от българските проптех компании, участващи в конкурса, не беше представила решението си в перспективата на целите на ООН за устойчиво развитие. Предложихме на всички български участници да им помогнем да изградят по-стабилни кандидатури, защото независимо дали представят решението си пред инвеститори или в международни конкурси извън България, кандидатурата им няма никакъв шанс, ако не е изградена около 17-те цели на ООН.

Другата голяма тенденция са технологиите и тя е свързана с това, че традиционните играчи в имотната индустрия трябва да стават все по-технологични, защото в един момент просто няма да има място за тях на пазара.
В България имаме немалко проптех компании. Последният ни анализ беше върху 65 проптех решения, а към момента сме идентифицирали 106. Това не е малък брой, като се има предвид, че в Румъния, която е значително по-голяма като територия от България, има 110 проптех компании. В Чехия са 50, а в Словакия – 117. Немалка част от решенията у нас обаче са с твърде стандартни технологии, което ги прави изключително неконкурентоспособни.

Тенденцията при добрите проптех решения е да съчетават няколко технологии и то да го правят по уникален начин, който е трудно да бъде копиран от техни конкуренти. Освен това масово технологичните решения в България, не само в проптех сектора, са базирани основно на софтуерни технологии, малко са тези, които са с хардуер. А в момента се инвестира доминиращо в проптех решения, които съчетават софтуерни и хардуерни технологии. България не е много силна в хардуерните технологии и компаниите, които започват нови проекти, трябва да помислят в тази насока.

PropTech Bulgaria 2020 / The SEE Conference се организира в сътрудничество с посолството на Великобритания у нас. „През декември м. г. се срещнах с един от моите постоянни и много добри контакти – Силвия Павлова от PropTech Bulgaria, и тя ми разказа за перспективното развитие на проптех сектора в страната ни, както и за необходимостта от обмяна на опит в подобласти, където липсва развитие на тези технологии в България“, казва пред Investor.bg Емилия Печева, експерт „Наука и иновации“ в британското посолство в София. „Така съвместно решихме, че постиженията на българските фирми трябва да бъдат представени пред техните колеги във Великобритания и да осигурим възможност за обмяна на опит и развитие на сътрудничества между двете страни в този сектор. С течение на времето към първоначалната идея за двустранна конференция Великобритания-България решихме да привлечем проптех организации от други страни в Южна и Източна Европа, което увеличава значително възможностите за сътрудничество на Великобритания с Европа и дава отлична възможност на региона да покаже иновативните си решения в сектора“, допълва Печева.

Imoti.net е медиен партньор на конференцията.