IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Инфраструктурата в Слънчев бряг отново е "ябълката на раздора"

Идеята за безвъзмездно прехвърляне на собственост е неприложима, смята изпълнителният директор на "Слънчев бряг" АД

14:00 | 10.09.20 г. 1
<p>
	<em>Снимка: БГНЕС</em></p>

Снимка: БГНЕС

Община Несебър ще започне преговори за придобиването на собствеността върху инфраструктурата в източната част на курорта „Слънчев бряг“, реши на извънредна сесия Общинският съвет на морския град в сряда.

В момента собствеността върху инфраструктурата в курортния комплекс е смесена, като държавата в лицето на дружеството „Слънчев бряг“ АД стопанисва източната част, а общината – западната част.

Решението беше взето по предложение на общинския съветник Венелин Ташев, който го обосновава пред БНР с „хаоса, който цари в Слънчев бряг“. „Моето искане е да се сложи ред, да се знае на държавата ли е, на общината ли е и някой да започне да оправя хаоса в "Слънчев бряг", допълва Ташев.

Проблемът не е нов и изниква периодично през годините. През 2009 г. Община Несебър поиска от Министерството на икономиката и енергетиката да й предостави инфраструктурата в Слънчев бряг безвъзмездно. Подобно искане беше отправено от общината до Съвета на директорите на „Слънчев бряг“ АД и през 2012 г.

75% от капитала на дружеството са собственост на Министерството на туризма, а останалите 25% са притежание на акционерите на дружеството - общо 4246, от които 26 юридически лица. То е публично дружество и акциите му се търгуват на Българската фондова борса.

„Имали сме съдебни спорове в миналото с община Несебър, но съгласно съдебното решение „Слънчев бряг“ АД, а не общината е собственик на транспортната инфраструктура и в това си качество дружеството има правото да организира по определен начин достъпа и контролния режим в курортен комплекс Слънчев бряг – изток“, коментира пред Investor.bg Златко Димитров, изпълнителен директор на компанията.

Според него идеята за безвъзмездно прехвърляне на собственост на акционерно дружество е неприложима.

„Дружеството не е обикновен оператор на улици и алеи, както често се опитва да бъде представено в общественото пространство, а предприятие, прилагащо държавни политики. Само при наличие на държавна собственост върху акциите на „Слънчев бряг“ АД, ще се гарантира това високо ниво на регулацията върху дейността на предприятието и ръководните му органи. Държавата като собственик е гарант за спазването на законите и срещу ново застрояване, което вече е нежелателно“, допълва Димитров.

По думите му разходите на компанията за поддръжката на инфраструктурата възлизат на над 2 млн. лв. на година, а за сезон 2020 г. всички цени за ползване на инфраструктурата и услуги в Слънчев Бряг са били намалени с 50% заради кризата, причинена от коронавирусната пандемия. "Облекченията обхващат почти всички сфери, администрирани от дружеството, като цени за стоянка на таксиметрови коли, цени за автомобили, зареждащи търговски обекти, отдаване на тротоарно право, паркиране“, посочва Димитров.

Според него въпреки трудностите през тази година компанията му е подготвила по възможно най-добрия начин инфраструктурата в комплекса. „За този сезон е изградена локална попивна канализация, която обезпечава събирането на вода при валежи на ул. „Първа“, крайбрежната алея, както и на ключови вътрешни улици в зона Изток. 250 метра са новосъздадените тротоари в Зона Юг на Слънчев бряг (до хотел „Хелиос“ и между „Бор“ и „Иберо Стар“)“, казва Димитров.

Според него проблемите с инвестирането в инфраструктурата на националните курорти, включително Слънчев бряг, трябва да се разрешат с приемането на Наредба за националните курорти към Закона за туризма.

„В нормативна регулация на правния статут и управлението на националните курорти могат да се дефинират много ясно отговорностите и ангажиментите на държавата, местната власт и стопаните на националните курорти, както и на потребителите на туристически продукти. Евентуално в нормативния акт може да се предвиди регламентация на отношенията между собственици и ползватели на инфраструктурата и така по-ефективно ще може да се претендира изпълнението на задълженията по тези регламенти или общи условия, включително и ще направи възможно уреждането на финансовите отношения между участниците“, смята Димитров.

Случаят е правен абсурд, коментира пред БНР един от собствениците на големи хотели в курорта Румен Мончев. Инфраструктурата на "Слънчев бряг" струва пари и няма как някой да я придобие безвъзмездно, подчертава той.

"Аз не съм акционер в АД, но смятам, че собствеността на 3500 души трябва да се запази по някакъв начин. Парадоксално е, че ние плащаме данъци на общината, ток плащаме на електрическата компания, която обслужва района, вода плащаме на ВиК и всички печелят от една инфраструктура, която е собственост на "Слънчев бряг" АД, това е правен абсурд", допълва Мончев.

Темата за това кой да стопанисва инфраструктурата на Слънчев бряг стана актуална за първи път след масови протести на хотелиери през 2008 г. Първоначално акционерното дружество поиска 47 млн. лв. без ДДС за инфраструктурата. Сега не става въпрос за пари, каза след заседанието на Общинския съвет вчера кметът на Несебър Николай Димитров, цитиран от БНР.

"Когато има някакво развитие, тогава може да говорим за ролята на общината, сега няма смисъл да говорим предварително", допълни той.

Свързани компании:

Слънчев бряг АД(SLB)

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 07:12 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

1
rate up comment 3 rate down comment 2
Стоян Петров
преди 4 години
Хотелиерите искат инфраструктурата да премине към община Несебър. Защо? Защото при риватизацията на хотелите, всички на драго сърце подписаха договори, че ще заплащат ежегодна такса на държавното дружество което обслужва дейностите. След като приватизацията приключи, те не желаят да заплащат "грешни" пари и затова искат общината да поеме всичко.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още