Хотели и търговски площи са най-силно засегнати от коронавирусната криза у нас

Експертите смятат, че към момента офис сегментът проявява най-голяма устойчивост. „Той влезе в кризата с изключително висока заетост, а не малка част от сградите в строеж бяха предварително отдадени под наем, което беше сигнал за недостиг на офис площи. Сега виждаме пъстра картина – има наематели, които искат намаляване на наемите, но мнозинството собственици не са склонни на отстъпки. Правят го само по изключение или ако могат да си позволят забавяне на плащането на наема във времето“, отбеляза Киров.

Според Лашова най-голямото предизвикателство в офис сегмента ще бъде връщането на хората в офисите. „Направихме проучване сред над 20 хил. наематели кога са готови да върнат служителите си на работното място. 30% от компаниите са започнали връщане на служителите си през юни, 50% очакват това да се случи до септември, а голяма част предвиждат да ги върнат чак към края на годината. Това би се отразило негативно на офис пазара“, отбеляза Лашова.

Според нея вероятно до една година наемателите ще преосмислят нуждата от офис площите и как да бъдат използвани. „Те по-скоро ще се превърнат в екосистема с комбинация от различни локации за работа – хоум офис, споделен офис, гъвкав офис и самият офис на компанията на място.

Тя очаква нивата на офис площите към момента да се запазят и е убедена, че офисът като институция няма да изчезне. „Корпоративната култура се създава с работа на място, трудно е да се приобщят нови служители, ако директно започнат работа от вкъщи и вече виждаме подобни проблеми“, отбеляза Лашова.

Според Асен Лисев най-силен е бил ударът върху хотелския сегмент, пострадали са както бизнес хотелите, така и местата за настаняване на туристи. „Там веднага бързият отговор е да предоставят възможност за настаняване на хората в по-самостоятелни единици – къщи, комплекси“, посочи той. Търговията също е била сериозно засегната, като повече са пострадали моловете, отколкото самостоятелните магазини. „По време на коронавирусната криза онлайн търговията отбеляза известен растеж, но той далеч не е толкова голям, за да може да преобърне тенденциите“, каза Лисев.

Той очаква стабилност в индустриалния сегмент. „Възможно е в България да бъдат открити нови предприятия, тъй като по време на кризата станаха очевидни някои уязвимости на американската и западноевропейската икономика, свързани най-вече със зависимостта им от Китай. Все повече стоки ще се произвеждат по-близо до потребителя“, смята Лисев.

Михаела Лашова също смята, че хотелският сегмент у нас е бил най-тежко засегнат от коронавирусната криза. Предизвикателството пред сегмента е още по-голямо, тъй като в затруднената ситуация в София се появяват няколко нови хотела във високия сегмент. Лашова цитира допитване на Fortune 500 между ръководители на компании, според което 50% от тях очакват спад на бизнес пътуванията и смятат, че те ще бъдат заменени от видео конференции вместо срещи на място, а това би се отразило пагубно на градските хотели.

Според Лъчезар Тодоров, изпълнителен директор на Terra Tour, хотелите са отговорили на изискванията за безопасност с методични протоколи за работа. „Създавайки безопасна среда, няма да нарушим удоволствието от лятна почивка, но хората трябва да бъдат готови, че преживяванията в хотелите ще са различни. Това са допълнителни инвестиции, които идват в тежък момент, когато няма приходи и още по-лошо – не знаем какви ще са те“, каза Лазаров.

Според него е много вероятно хотелите да бъдат класифицирани като „потиснати активи“ и да се превърнат в привлекателна възможност за инвестиция. „Хотелиерите ще имат нужда от обилна ликвидност и ще преценят къде и как да я предоставят. Смятам обаче, че хората няма да се откажат от добрите възможности за пътуване и почивка и в този смисъл хотелският бизнес ще продължи да бъде интересен за инвестиция“, смята Тодоров.

Банките продължават да кредитират добри проекти за бизнес имоти, но искат по-висок процент на участие и по-високи резервни сметки, съобщиха Таня Карагеоргиева, директор "Инвестиционно банкиране" в УниКредит Булбанк, и Павел Тишев, директор специализирано финансиране в Банка ДСК. Те обаче са се отказали от т. нар. asset financing, при който се финансира земя без да се знае какво ще се строи на нея. „Преди кризата имаше такъв тип проекти, някои от които закъсваха, защото компаниите нямаха средства да ги осъществят, а земята сама по себе си не генерира никакви приходи. Това в момента няма как да се случи. Финансира се само проект, който е ясен от началото до края и се знае колко ще струва да се довърши“, каза Тишев.