Управляващи предлагат нерегламентираното отдаване на стаи да се санкционира. Те искат и категоризация за имотите, регистрирани в онлайн платформите за туристически резервации, като Booking, Airbnb и дори социалната мрежа Facebook. На наказание ще подлежат и отдаващите имот, и онлайн платформите, ако позволят при тях да се появят некатегоризирани места за настаняване в България. Санкциите започват от 500 и стигат до 10 хил. лева.
„Не смятам, че сме сериозен опонент на хотелиерите. Опасенията във връзка с внесените промени са няколко. Първо, тези предложения са доста недомислени – да има рецепция, табели, ценоразпис. В закона се пояснява, че тези изисквания са за хотелите, а ние предлагаме съвсем различен продукт. Трябва да има някакъв вид регламент на тази дейност, но той трябва да е съобразен с различните характеристики на платформите”, заяви по NOVA ТV Борис Павлов, управител на фирма за краткосрочно отдаване на имоти.
Полина Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм, е на мнение, че всички оферти от електронните платформи трябва да бъдат интегрирани към системата за единна туристическа информация.
“Това ще позволи на компетентните органи да следят кой и къде се настанява”, заяви тя и коментира, че туристическият бизнес подкрепя споделената икономика и дигиталната трансформация в туризма.
Според Максим Бехар, експерт по връзки с обществеността, предложената поправка в проектозакона е лобистка и няма как да не падне.
“Защото в крайна сметка, ако някъде може да има нелоялна конкуренция, тя би могла по-скоро да бъде в хотелиерството, отколкото при тези хора, които предлага airbnb-услуги или предлагат услуги за краткотрайно настаняване, покочи в ефира на БНТ той. – Там няма нито една стотинка кеш плащане, там всичко минава през банка.
Бехар е категоричен, че няма смисъл от никаква регулация, дори от регистрация, но смята, че всеки, който получава някакъв приход, трябва да си плаща данък. “В България това е супер просто – данъкът е 10%. Той важи за всеки”, напомни пиар специалистът.
Лъчезар Тодоров от Националния борд по туризъм е убеден, че „ако проектът за промяна е лобистки, то според мен той е в защита на потребителите”.
“В момента действително не съществува механизъм, по който дори Комисията за защита на потребителите би могла да интервенира в някакви случаи на недоволство от получената услуга”, аргументира се той.